НачалоЛесоустройствен проект

ДГС Враца

ДГС Враца
Контакт със звеното:
Директор: инж. Ивайло Ангелов
Телефон: 092 661 205
Факс: 092 661 205
Електронна поща: dgs.vraca@abv.bg
Адрес: гр. Враца, ПК 3000, ул. Скобелев № 1

Отвори карта

Година: 2000
Ревизионен мериод: 0

Държавно горско стопанство “Враца” се намира в Северозападна България, като територията му е разположена приблизително в югоизточната част на област Монтана.
Територията на ДГС “Враца” обхваща землищата на следните общини: Враца, Криводол, Борован и Бяла Слатина. В района на лесничейството се намират следните селища: градовете Враца, Криводол, Бяла Слатина и селата Баница, Бели Извор, Веслец, Вировско, Власатица, Голямо Пещене, Горно Пещене, Девене, Згориград, Косталево, Лиляче, Лютаджик, Мало Пещене, Мраморен, Нефела, Оходен, Паволче, Тишевица, Три кладенци, Челопек, Чирен, Фурен, Лесура, Галатин, Ботуня, Главаци, Краводер, Пудрия, Голямо Бабино, Уровене, Осен, Градешница, Баурене, Добруша, Ракево, Борован, Нивянин, Добролево, Сираково, Малорад, Бърдарски геран, Търнак, Търнава, Алтимир, Галиче, Соколаре, Комарево, Тлачене, Буковец, Върбица, Попица, Бъркачево, Враняк, Габаре и Драшан.

На север ДГС “Враца” граничи с ДГС “Оряхово”, на изток с ДГС “Оряхово” и ДГС “Плевен”, на юг с ДГС “Мездра” и ДГС “Своге”, и на запад с ДГС “Берковица” и ДГС “Монтана”.
Държавно горско стопанство “Враца”заема част от западната половина на Главната Старопланинска верига, част от Западния Предбалкан и част от Дунавската хълмиста равнина. Формата е елипсовидна със стеснена южна част. Най-голямото измерение по посока запад-изток е 55 км, а по посока север-юг – около 50 км.

Релефът на Държавно горско стопанство “Враца” е хълмисто-равнинен и планински. Югозападната част на стопанството има типично планински релеф и се характеризира с големи превишения, тесни клисури и стръмни склонове. Характерно за Врачанска планина е, че се издига изведнъж стръмно над Врачанска равнина. Билата са остри, с високи голи върхове. По-голяма част от терена е карстов, безводен, с множество понори. Останалата част от лесничейството има хълмисто-равнинен релеф като възвишенията достигат най-много до 500-600 м н.в. Билата са разлати, с платовиден характер, като постепенно се сливат с равнината.
Най-високата точка е връх Маркова могила с 1371 м н.в. В горския фонд това е отдел 103 с височина 1320 м н.в. Най-ниската точка е 80 м н.в. и се намира в отдел 279.

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона Площ (хектари) %
равно (0-4) 2489.50 13.8
полегато (5-10) 4361.60 24.1
наклонено (11-20) 5268.70 29.1
стръмно (21-30) 4147.50 22.9
мн.стръмно (над 31) 1817.60 10.1
Общо: 18084.90 100.0

Територията на ДГС “Враца” обхваща части от водосборите на реките Ботуня, Рибене и Скът, които са притоци на река Огоста. Река Ботуня се образува от реките Глухарка, Черна и Въртешница, които извират от централната част на Врачанска планина. Река Рибене е образувана от реките Галатин (извира от Западен Предбалкан) и Девене (извира от възвишенията Милин Камък и Борованска могила). Река Скът извира от Веслецкото бърдо и тече в северна посока. В югоизточната част на лесничейството протича Габарската река, която е приток на Искър.
Характерна особеност на реките, които протичат през стопанството, е променливото ниво на водите им по сезони. През пролетта са пълноводни, а през лятото и есента водите им намаляват значително. Хидроложкият облик на района се допълва от множество карстови извори с постоянен дебит през цялата година.

Геоложкият строеж в района на стопанството е сравнително еднообразен. Източната част се е образувала през мезозойската ера, а западната половина през Средния Триас. От основните скали преобладават варовиците (неокомски, сарматски, горноюрски и триаски – 83,1%), пясъчник (3,4%), льос и льосови глини (7,9%), пясък (4,6%), глини и глинести шисти (1,0%).

Според класификацията на Събев и Станев (1963), територията на ДГС “Враца” се намира в Континенталната климатична област, умерено-континентална климатична подобласт и попада в следните климатични райони:
Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина – централна част (50-200 м н.в.)
Този район обхваща най-ниската част на Дунавската равнина. В района на ДГС обхваща тясна ивица и то предимно земеделски площи. Тук климата е най-континентален в сравнение с другите райони. Застудяванията са придружени от силни северни и северозападни ветрове. Средните температури през януари са от -1,50С до -2,50С. Снежната покривка е нестабилна. През юли средната температура е между 22,50С и 24,00С. Вегетационният период продължава около 6,5 месеца.
Този климатичен район се покрива с пояса на дъбовите гори. Естествената растителност е представена от чисти и смесени издънкови благунови и церови насаждения и вторично настанил се келяв габър. Има култури от тополи, акация и червен дъб.
Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина – централна част (150-350 м н.в.)
В този климатичен район попада значителна част от лесничейството (около 40%). Зимните температурни условия не се различават съществено то тези в предходния район – средната януарска температура е между -1,50С и -2,50С. Характерна особеност е по-честата поява на фьон и повечето топли дни през зимата и пролетта. Снежната покривка е неустойчива. Лятото е малко по-хладно – средна юлска температура 21,50С до 23,50С. Вегетационният период продължава около 6,5 месеца.
Този климатичен район се покрива с пояса на дъбовите гори. Естествената растителност е представена от издънкови горунови, благунови, церови, липови и келявгабърови насаждения. Има създадени култури от акация, топола, червен дъб и черен бор.
Предпланински климатичен район – централна част (350-1000 м н.в.)
В този район попада най-голяма част от стопанството. Климатът на този район се намира под непосредственото и силно въздействие на Стара планина. Зимата е студена като средната януарска температура се движи от -1,50С до -3,50С. Снежната покривка е устойчива, като достига до 40-50см. Лятото не е горещо, средните юлски температури са 16,50С до 22,00С. Вегетационният период е 5,5-6 месеца.
По-ниската част на района (до 600 м н.в.)се отнася към пояса на дъбовите гори. Преобладават горунови, липови и келявгабърови издънкови гори. Терените с надморска височина 600-1000 м се отнасят към пояса на бука и иглолистните. Естествената растителност е представена от букови и келявгабърови насаждения. И в двата пояса са създадени култури от бял и черен бор.
Планински климатичен район – среднопланинска част (1000-2000 м н.в.)
Този климатичен район обхваща около 5% от територията на лесничейството. Зимата е студена като средната януарска температура е между -3,00С и -7,00С. Снежната покривка е стабилна. Достига до 60см и повече и се задържа 4-6 месеца. Лятото е хладно и влажно. Средната температура е от 10,00С до 16,00С. Характерна особеност са честите и силни ветрове по билата и откритите части. Вегетационният период продължава около 5 месеца.
Този климатичен район съвпада с подпояса на среднопланинските гори от бук, ела и смърч. Доминиращ вид е бука.
Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в Таблица № 2 и Таблица № 3.

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри Средна годишна температура Средна от год. абсолютна минимална Средна от год. абсолютна максимална
Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина – централна част (50-200 м н.в.) -2.5/-1.5 36.0/38.0 -23.0/-18.0
Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина – централна част (150-350 м н.в.) -2.5/-1.5 36.0/37.5 -23.0/-18.0
Предпланински климатичен район – централна част (350-1000 м н.в.) -3.5/-1.5 31.0/36.0 -22.0/-17.0
Планински климатичен район – среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) -7.0/-3.0 22.0/31.0 -21.5/-20.0

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри Сума валежи годишно в мм Месец минимална валежна сума Месец максимална валежна сума
Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина – централна част (50-200 м н.в.) 515-630 II-III VI
Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина – централна част (150-350 м н.в.) 565-705 II VI
Предпланински климатичен район – централна част (350-1000 м н.в.) 680-1000 II VI
Планински климатичен район – среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) 760-1150 II V,VI

В района на ДГС “Враца” е налице голямо почвено разнообразие. Най-застъпени са кафявите горски почви с техните три подтипа – тъмна, преходна и светла; тъмносива и сива горски почви. По-малко е участието на хумусно-карбонатната почва и излужения чернозем. Алувиалните почви имат незначително участие.
В района на ДГС “Враца” ерозионните процеси имат ограничен характер. Общата площ, засегната от ерозия, е 148,8 ха (144,3 ха залесена площ) или 0,7% от площта на стопанството.

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви Площ в ха %
алувиална 7.90 0.0
алувиално-ливадна 71.50 0.4
алувиално-делувиална 6.40 0.0
излужен чернозем 2239.90 12.4
сива горска 4118.80 22.8
тъмносива горска 4297.30 23.8
светлосива горска 160.20 0.9
кафява тъмна 1333.00 7.4
кафява преходна 2182.60 12.1
кафява светла 903.40 5.0
хумусно-карбонатна 2763.90 15.3
Всичко: 18084.9 100.0

Общата площ на ДГС “Враца” е 21692,4 ха. Общата площ на предоставените земи от горския фонд на други ведомства е 73,914 ха. Общата площ, предмет на този лесоустройствен проект, е 21404,6 ха. Площта на горските пасища е 287,8 ха. Площта на предоставените гори и горски площи на бивши АПК (гори ПГФ) е 3080,2 ха.
От залесената площ преобладават естествените насаждения (семенни и издънкови) – 14611,6 ха, спрямо културите – 3308,9 ха.

Общото ползване на дървесина през ревизионния период (1980-1992) възлиза на 250351 куб.м стояща маса или средно годишно по 19258 куб.м. По лесоустройствен проект е било предвидено общо ползване от 389980 куб.м или 30000 куб.м средно годишно. Изпълнението на общото годишно ползване е 64,2% спрямо предвиденото по ЛУП – от главни сечи 66,6% и от отгледни сечи 61,6%. От предвидените главни и отгледни сечи в насажденията на ДГС “Враца” за десетилетието ще се реализира ползване в размер на 309695 куб.м стояща маса с клони или средно годишно по 30970 куб.м. Съответно от главни сечи 14882 куб.м и от отгледни сечи 11620 куб.м.

 

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята Площ в ха %
Залесена площ 17920.50 82.6
Незалесена дървопроизводителна площ 164.40 0.8
Недървопроизводителна площ 3319.70 15.3
Горски пасища 287.80 1.3
Всичко: 21692.4 100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите Площ в ха %
Иглолистни 2100.70 9.7
Широколистни високостъблени 3898.60 18.0
За реконструкция 6294.00 29.0
Издънкови за прерастване 4186.60 19.3
Издънкови за превръщане 3329.60 15.3
Нискостъблени 1882.90 8.7
Всичко: 21692.4 100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко
обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена
ДС Функции 869.40 793.00 9979.40 9388.40 10848.80 10181.40
Защитни 17.10 16.20 67.90 54.10 85.00 70.30
Рекреационни 44.60 35.30 191.20 162.60 235.80 197.90
Защитени 1158.90 1053.40 8869.00 6211.60 10027.90 7265.00
Други 11.00 11.00 196.40 194.90 207.40 205.90
Общо ЗРЗТ 1231.60 1115.90 9324.50 6623.20 10556.10 7739.10
Общо ЗРЗТ+ДСФ 2101.00 1908.90 19303.90 16011.60 21404.90 17920.50
Общо ЗРЗТ 1231.30 1115.90 9324.50 6623.20 10555.80 7739.10
Общо ДСФ+ЗРЗТ 2100.70 1908.90 19303.90 16011.60 21404.60 17920.50
Горски пасища 0.00 0.00 278.80 0.00 278.80 0.00
Общо 5433.00 4933.70 48211.10 38646.40 53644.10 43580.10

През последните години на територията на ДГС “Враца” се наблюдава значително съхнене на издънковите зимендъбови и благунови насаждения. Причина са гъбни заболявания, причинени от трахеомикоза и пънчушка. През ревизионния период е водена борба предимно с гъботворка и тополов листояд, а през последните две години с педомерка. Лесничейството полага грижи за навременното изваждане на ветровалната маса в местността Боров камък, както и за събиране на сухата и паднала маса. Сечищата се почистват редовно и в срок.

Няма данни.

Няма данни.

На територията на ДГС “Враца” са обявени следните защитени природни обекти:
Резерват “Врачански карст”, обявен със заповед № 854/10.08.1983, допълнен със заповед № 9/09.01.1985 и заповед № 1449/21.11.1989 на КОПС с обща площ 1472,0 ха, от която горски фонд 1453,1 ха.
Народен парк “Врачански балкан”, обявен със заповед № 1449/21.11.1989 на КОПС с обща площ 10031,5 ха (държавен горски фонд 9790,7 ха; горски пасища 134,4 ха; гори ПГФ 16,1 ха; гори ССФ 90,3 ха).
Природна забележителност “Леденика”, обявена със заповед № 2810/10.10.1962 на ГУГ с обща площ 102,3 ха.
Природна забележителност “Понора”, обявена със заповед № 2810/10.10.1962 на ГУГ с обща площ 17,2 ха.
Природна забележителност “Вратцата”, обявена със заповед № 378/03.02.1964 на КГГП с обща площ 2,0 ха.
Природна забележителност “Божиите мостове”, обявена със заповед № 378/03.02.1964 на КГГП с обща площ 12,5 ха.
Природна забележителност “Китката”, обявена със заповед № 425/18.05.1987 на КОПС с площ 0,1 ха.
Историческо място “Вола”, обявено с ПМС № 1171/24.09.1951 и видоизменено с ПМС № 89/27.05.1958 с обща площ 101,7 ха
Историческо място “Борованска могила”, обявено със заповед № 316/20.02.1961 на ГУГ с обща площ 198,6 ха.
Историческо място “Колчаковец”, обявено със заповед № 357/09.02.1973 на КОПС с площ 1,0 ха.
Историческо място “Боров камък”, обявено със заповед № 342/17.05.1979 на КОПС с площ 163,1 ха.
Историческо място “Влъчков дол”, обявено със заповед № 1496/20.05.1974 на МГОПС с площ 3,5 ха.
Историческо място “Мекиша”, обявено със заповед № 1496/20.05.1974 на МГОПС с площ 3,0 ха.
Историческо място “Горялата могила”, обявено със заповед № 1496/20.05.1974 на МГОПС с площ 1,0 ха.
Историческо място “Врачанка”, обявено със заповед № 1496/20.05.1974 на МГОПС с площ 1,0 ха.
Историческо място “Буньова сеч”, обявено със заповед № 1496/20.05.1974 на МГОПС с площ 2,0 ха.
Общата площ на защитените природни обекти е 10270,4 ха, от която: гори ДГФ 10027,6 ха (залесена площ 7265,0 ха); горски пасища 134,4 ха; гори ПГФ 18,1 ха; гори ССФ 90,3 ха.