НачалоЛесоустройствен проект

ДГС Мездра

ДГС Мездра
Контакт със звеното:
Директор: инж Евгения Христова
Телефон: 0910 9 33 87
Факс: 0910 9 23 12
Електронна поща: dlmezdra@abv.bg
Адрес: гр. Мездра, ПК 3100, ул. Родопи 2

Отвори карта

Година: 2002
Ревизионен мериод: 0

ДГС “Мездра” граничи на север с ДГС “Враца”, на изток с ДГС “Луковит” и ДГС “Ботевград” и на запад с ДГС “Своге”. Горите в района на стопанството са разположени на територията на област Монтана, като включват в себе си две общини и множество населени места, както следва:
Община Мездра, със следните населени места: с.Очин дол, с.Елисейна, с.Зверино, с.Зли дол, с.Оселна, с.Игнатица, с.Люти дол, с.Типченица, с.Лик, с.Ослен с.Криводол, с.Дърманци, с.Ребърково, с.Крета, с.Моравица, с.Руска бяла, с.Боденец, с.Крапец, с.Върбешница, с.Горна Кремена, с.Долна Кремена, с.Царевец, с.Старо село, с.Кален, с.Цаконица, с.Горна Бешовица, с.Брусен и гр.Мездра.
Община Роман със следните населени места: с.Камено поле, с.Кунино, с.Долна Бешовица, с.Радовене, с.Стояновци, с.Хубавене, с.Караш, мах.Средни рът, мах.Марково равнище, с.Курново, с.Синьо бърдо, с.Струпец и гр.Роман.

ДГС “Мездра” е разположено в Северозападна България. Районът на стопанството има формата на неправилен многоъгълник с дължина по посока “север-юг” около 25 километра и “изток-запад” около 47 километра. Най-голямото разстояние между две крайни точки е 50 километра, а най-малкото е 8 километра.
В западната си част обхваща горските комплекси по северните дялове на планината Ръжана и южните дялове на Врачанската планина, събиращи се в живописния пролом на река Искър. При с.Люти брод местността “Ритли” очертава границата между Главната старопланинска верига и Предбалкана, където е разположена по-голямата част от стопанството, разпръсната на по-малки или по-големи горски комплекси сред селскостопанския фонд.

Горите в района на ДГС “Мездра” се простират върху две основни геоморфоложки структури. На запад това е Старопланинската сводесто-верижна система, имаща високопланински верижен и блоково-разломен релеф с високо издигната инициална повърхнина (около 1300 м н.в.), както и гънкови и гънково-разломни морфоструктури в мезозойско-палеогенската мантия, издигнати през неоген-кватернера - прилежащите към същинската част на Искърския пролом повърхнини.
На изток горските масиви са разположени върху хълмисто-ридов релеф в наложени миоценски понижения с фрагменти от плиоценски денудационни повърхнини (150-250 метра) с каньоновидни врязвания.В югоизточните и южни райони е застъпен нископланинския ридов релеф със слабо издигната инициална повърхнина (около 700 метра). Като релефна форма широко са разпространени и окарстените повърхнини. Други интересни релефни форми са т.нар. хокбег (ритла) - прочутите ритли при с.Люти брод, и понори (дупки).
Най-ниската част на стопанството е леглото на р.Искър при с.Кунино - 70 м н.в., а най-високата - 1450 м н.в. е в района под връх Ръжана. Средната надморска височина е 450 метра.

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона Площ (хектари) %
равно (0-4) 980.60 4.3
полегато (5-10) 2859.30 12.5
наклонено (11-20) 7213.60 31.4
стръмно (21-30) 9007.20 39.2
мн.стръмно (над 31) 2898.00 12.6
Общо: 22958.70 100.0

Най-голямата река в района на ДГС “Мездра” е Искър. Стопанството се отличава с гъста речна мрежа като всички реки се явяват десни или леви притоци на р. Искър. Такива са реките: Еленски дол, Ръжанска, Джерньовица, Керекушка, Габровница, Клисурска, Малка река, Бруснишка, Типченишка, Курновска, Малки Искър, Батулска и Беленска - десни притоци на р.Искър, както и реките Очиндолска, Златица, Моравишка, Крапешка, Боденска и Косматица и по-големите долове: Жабокрек, Селски, Червени, Радомиров и други - леви притоци на р.Искър.
Важни за стопанската дейност са и някои от притоците на р. Искър - Клисурска, Мала, Типченишка, Курновска, Батулска, Беленска, Моровишка, Крапешка, Боденска и особено Малки Искър, които протичат по добре изразени наносни долини. Тези течения имат относително променлив дебит, но и през най-сухите периоди на годината не пресъхват.

В западната част на стопанството, обхващаща Старопланинската верига, са разпространени от една страна формацията на гранитите, представени от старопланински калциево-алкални интрузии - гранити, гранодиорити, гнайси, гранитогнайси, амфиболити и диабаз (филитоидна формация), а също така и от кварцити (филитоидни аргилити) Всички те образуват основата на северните склонове на Ръжана планина.
Южните склонове на Врачанската планина (част от Народен парк “Врачански Балкан”) са изградени от средно триаски варовици и варовити пясъчници, пясъчници, лиски и конгломерати от долния триас.
В Предбалкана проломът на р.Искър профилира главно горно кредните мергелно-варовити пластове на Мездренската синклинала и Бешовишската и Маркова антиклинали с добре изразени, лесно разрушими мергели, пясъчници или с по-устойчиви варовици от долната и горната креда.
По теченията на река Искър и най-големия й приток - Малки Искър са формирани холоцен и кватернерни речни тераси, предимно от пясъци и чакъл.

Според справочника “Климатичните райони на България и техния климат - 1963 година” на Л.Събев и Св.Станев, територията на стопаството попада в Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област. Съгласно “Горскорастително райониране в РБ” (1979, Захариев) лесничейството попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България със съответните пояси и подпояси.
М-I - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.)
М-I-1 - Подпояс на заливните и крайречни гори (0-600 м н.в.)
В него попадат поречията на р.Искър и на по-големите й притоци - Малък Искър, Клисурска, Мала, Типченишка, Курновска, Батулска, Беленска, Моравишка, Крапешка, Боденска. Тук средната годишна температура се движи между 11.6-12.2°С, средният брой на дните с температура по-голяма от 10°С е между 204 и 216, средната януарска температура - между -1.6 и -2.2°С. Снежната покривка са запазва от 43 до 62 дни. Дължината на вегетационния период е между 6 и 7 месеца.
М-I-2 - Подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори (0-400 м н.в.)
Обхваща равнинните горски площи в района на лесничейството. Тук средните годишни температури се колебаят между 10.6°С и 11.7°С, средният брой на дните с t > от 10°С е между 194 и 210, средната януарска температура е между -0.3°С и -3.2°С. Снежната покривка се задържа от 41 до 63 дни. Дължината на вегетационния период е между 6.5 и 7 месеца.
М-I-3 - Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (400-600 м н.в.)
Тук попадат горските площи, разположени в по-голямата част от Предбалкана. Средната годишна температура се движи между 9.6°С и 10.6°С, средният брой на дните с t > 10°С е между 188 и 204, средната януарска температура е между -1.3 и -2.5°С. Снежната покривка се запазва между 40 и 67 дни. Дължината на вегетационния период е около 6 до 6.5 месеца.

М-II - Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600-1800 м н.в.)
М-II-1 - Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м н.в.)
Той обхваща горските площи, попадащи във високите части на Предбалкана и части от Старопланинската верига. Средната годишна температура в тези части на лесничейството е между 7.5°С и 9.9°С, средният брой на дните с t > 10°С е между 161 и 195, средната януарска температура се движи между -1.6 и -3.4°С. Снежната покривка се задържа между 48 и 82 дни. Дължината на вегетационния период е между 5.5 и 6 месеца.
М-II-2 - Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1000-1500 м н.в.)
Тук попадат ограничени части от Старопланинската верига, принадлежащи към лесничейството. Средната годишна температура се движи между 4.8 и 7.0°С, средният брой на дните с температура по-висока от 10°С е между 123 и 149, средната януарска температура е между -2.3 и -5.2°С. Снежната покривка се задържа от 84 до 142 дни. Дължината на вегетационния период е 4-5 месеца.

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри Средна годишна температура Средна от год. абсолютна минимална Средна от год. абсолютна максимална
М-І-1 (0-600 м н.в.) 10.9 -32.5 43.2
М-І-2 (0-400 м н.в.) 11 -35.5 43.5
М-І-3 (400-600 м н.в.) 10.9 -33.7 40.6
М-ІІ-1 (600-1000 м н.в.) 8.7 -38.3 42.5
М-ІІ-2 (1000-1500 м н.в.) 5.7 -26.7 35.5

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри Сума валежи годишно в мм Месец минимална валежна сума Месец максимална валежна сума
М-І-1 (0-600 м н.в.) 632 II VI
М-І-2 (0-400 м н.в.) 624 II VI
М-І-3 (400-600 м н.в.) 697 II VI
М-ІІ-1 (600-1000 м н.в.) 616 II VI
М-ІІ-2 (1000-1500 м н.в.) 1078 II VI

От общата площ на стопанството 3062,1 ха или 12,3% са засегнати от различните видове ерозия.
ДГС “Мездра” се отличава с разнообразни почви, поради големите различия в надморските височини, разнообразния релеф, климат и геоложка основа. Срещат се следните основни почвени типа: от наносните - алувиална и алувиално-делувиална почва; от пълнопрофилните - сива, светлосива и тъмносива горска почва, кафява горска - тъмна, преходна и светла; и от интразоналните - хумусно-карбонатна почва.

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви Площ в ха %
алувиална 366.20 1.6
алувиално-делувиална 34.90 0.2
сива горска 12846.50 56.0
тъмносива горска 975.40 4.2
светлосива горска 1393.60 6.1
кафява тъмна 605.20 2.6
кафява преходна 2685.70 11.7
кафява светла 597.20 2.6
хумусно-карбонатна 3454.00 15.0
Всичко: 22958.7 100.0

Общата площ на ДГС “Мездра” е 25943,3 ха, от които 24926,4 ха или 96,1% устроена площ и 1016,9 ха или 3,9% горски пасища, за които е изработен отделен лусоустройствен проект.
Площта на горите от държавния горски фонд, предоставени на други организации (ПГФ), без да се изключват от него е 3832,1 ха. За тях е изработен отделен лесоустройствен проект. Площта на горите, създадени върху селскостопански земи (ССФ), без да се включват в горския фонд е 1449,0 ха. За тях също е изработен отделен лесоустройствен проект. Площта на горите, изключени от горския фонд (изкл.), но неусвоени за селскостопански земи е 489,6 ха. За тях също е изработен отделен лесоустройствен проект. За горите от ДГС “Мездра”, които са включени в Народен парк “Врачански Балкан” има изработен и отделен проект за ландшафтна таксация от 1993 година.

В лесоустройствения проект от 1985 година е предвидено ползване в размер на 363540 куб.метра, от което 214720 куб.метра от главни сечи и 148820 куб.метра от отгледни сечи. Общо за ревизионния период (1985-1995), от всички видове сечи са добити 208131 куб. м или средно годишно по 18921 куб. м, т.е. добити са 57,3% от предвиденото по лесоустройствен проект.
Общият размер на ползването за периода 1997-2007 година е предвидено на 405200 куб. м или 40520 куб. м средногодишно. Средногодишното ползване се увеличава с 3070 куб. м, като главните сечи имат минимално намаление от 110 куб. м, отгледните сечи намаляват с 3730 куб.м и сечите за реконструкция с 6790 куб.м. Основен вид сеч през десетилетието ще са санитарните сечи с увеличение от 13720 куб.м.

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята Площ в ха %
Залесена площ 21869.90 84.3
Незалесена дървопроизводителна площ 1088.80 4.2
Недървопроизводителна площ 1967.70 7.6
Горски пасища 1016.90 3.9
Всичко: 25943.3 100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите Площ в ха %
Иглолистни 4123.30 15.9
Широколистни високостъблени 3097.70 11.9
За реконструкция 8633.80 33.3
Издънкови за превръщане 9120.70 35.2
Нискостъблени 967.80 3.7
Всичко: 25943.3 100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко
обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена
ДС Функции 2617.50 2344.50 14504.20 13625.30 17121.70 15969.80
Защитни 905.50 638.50 2232.20 1675.50 3137.70 2314.00
Рекреационни 139.20 269.60 3805.60 2952.90 3944.80 3222.50
Защитени 453.50 269.60 3805.60 2952.90 4259.10 3222.50
Други 7.60 7.60 56.80 56.80 64.40 64.40
Общо ЗРЗТ 1505.80 1185.30 9900.20 7638.10 11406.00 8823.40
Общо ЗРЗТ+ДСФ 4123.30 3529.80 24404.40 21263.40 28527.70 24793.20
Общо ЗРЗТ 1505.80 1029.70 6298.90 4870.40 7804.70 5900.10
Общо ДСФ+ЗРЗТ 4123.30 3374.20 20803.10 18495.70 24926.40 21869.90
Горски пасища 0.00 0.00 1016.90 0.00 1016.90 0.00
Общо 9752.40 7933.70 52523.30 44629.50 62275.70 52563.20

Санитарното състояние на горите в ДГС “Мездра” не е добро. Повреди са установени на 28,8% от залесената площ. Особено тежко е положението в издънковите дъбови гори. При зимния дъб 47% са заболели, като 2% са напълно загинали. При благуна 43% са заболели, но силно повредените са 2%. Това съхнене се дължи предимно на трахеомикозата.По същата причина при косматия дъб са засегнати 74% от насажденията. При цера положението е по-добро - пострадали са 15% и то слабо. В буковите насаждения повредите са по-малки. Общо повреди от трахеомикоза са установени на 30,9% от залесената площ на лесничейството.
В южната част на ДГС се наблюдава каламитет от гъботворка (Limantria dispar). Гъсеницата изяжда листата на всички дървесни видове. Най-много са пострадали габъра 29,9%, зимния дъб 8,5%, бука 6% от цялата площ.
Стопанисващите органи са взели сериозни мерки за подобряване на санитарното състояние на гората. Предимство се дава на санитарните сечи, когато се явяват масови повреди. Мерки се взимат и срещу листогризещите, като се води авиобиологична борба с тях. Поради големите загуби с предимство са извеждани сечите в районите с пожари. През периода 1992-1995 год. е водена авиобиологична борба с вредители по горите.

Списък на лечебните растения в района на ДГС “Мездра” според Хорологичния атлас на България:
1. Бял равнец - Achillea millefolium L. - среща се върху скални, каменисти, песъчливи места в посока на ксерофитните дъбови гори;
2. Бъзак (тревист бъз) - Sambucus ebulus L. - среща се навсякъде по богати и влажни месторастения;
3. Ветрогон - Eryngium campestre L. - среща се върху сухи и умерени влажни пасища, студоустойчив ксерофит;
4. Горски слез - Malva sylvestris L. - расте из тревисти, буренливи места, крайпътни насипи, край огради, термофилен вид;
5. Див джоджен (водна мента) - Mentha aquatica L. - среща се по влажни места, край реки, канали и др.;
6. Див пелин - Artemisia absinthium L. - среща се навсякъде;
7. Девисил - Heracleum sibiricum L. - среща се по влажни и сенчести места;
8. Еньовче - Galium verum L. - среща се по умерено сухи до влажни поляни, ливади, пасища, в равнинно предпланински пояс;
9. Жълт кантарион - Hypericum perforatum L. - среща се по сухи тревисти и каменисти обитания в зоната на дъба и бука;
10. Змийско мляко - Chaledonium majus L.  - среща се по каменисти сенчести, влажни места, на алувиални почви, сенколюбив;
11. Камшик - Agrimonia eupatoria L. - среща се без ограничения;
12. Копитник - Asarum europeaum L. - среща се на свежи и богати месторастения в буковия пояс;
13. Кукуряк - Helleborus odorus W. - расте из храсталаци, поляни и разсветлени гори в габърово-горуновия и буков пояс;
14. Маточина - Melissa officinalis L. - среща се без ограничения върху свежи и богати месторастения;
15. Мъжка папрат - Dryopteris filix mas L. - среща се по влажни сенчести, богати месторастения в буковите и дъбови гори;
16. Пача трева - Polygonum aviculare L. - среща се навсякъде върху сухи месторастения;
17. Планинска чубрица - Saturea montana L. - расте върху сухи ерозирани храсталачни и каменисти места, на хумусно-карбонатни почви;
18. Синя жлъчка (цикория) - Cichorium intybus L. - среща се навсякъде по ливади, поляни, край ж.п. линии, пътища;
13. Смрадлика - Cotinus coggygria Scop. - расте по сухи и каменисти почви, предимно върху варовици в зоната на дъба, в дъбовите гори с ниска пълнота конкурира подраста;
20. Синя тинтява - Gentiana cruciata L. - расте по каменисти тревисти и храсталачни места в предпланинските и планините, светлолюбив и студоустойчив вид.

Списък на защитените растения в района на ДГС “Мездра” и записани в Червената книга на България, които се срещат в Западна Стара планина и Врачански Балкан.
1. Алпийско плюскавиче - Silene аlpina - рядък вид, среща се върху каменливи варовити сипеи и ситноземи, в ксеротермичния дъбов пояс;
2. Боасиеров жълт кантарион - Hypericum boissieri - балкански ендемит, среща се върху хумусно-карбонатни почви в ксеротермалните дъбови гори;
3. Ванерова симфиандра - Symphyandra wanneri - рядък вид, среща се върху скални пукнатини;
4. Велчево плюскавиче - Silene velcevii - рядък вид, среща се върху скални пукнатини и варовити скали; защитено находище в района на с.Кунино и с.Караш; отдели 223; 232;
5. Грахова глушина - Vicia pisiformis - рядък вид, среща се върху сиви и светлосиви горски почви, в просветлени гори;
6. Есенен спиралник - Spiranthes automnalis - рядък вид, среща се върху богати, влажни до сухи почви в буковия пояс;
7. Жерардова урока - Bupleurum gerardi - рядък вид, среща се по сухи, тревисти и каменливи синори;
8. Златиста власатка - Festuca xanthina - рядък вид, расте върху недостъпни отвесни скали, находище над с.Зверино;
9. Казашка хвойна - Juniperus sabina - рядък вид, среща се върху сухи планински склонове, в субалпийския пояс;
10. Келереров кентрантус  - Kentranthus kellereri - рядък вид, расте върху варовити почви, сипеи, в пояса на дъбовите и букови гори;
11. Крапфиев лазерпициум - Laserpitium krapfii - рядък вид, среща се по скалисти склонове, каменливи тревисти места в буковия и иглолистен пояс;
12. Маслиноподобно бясно дърво - Daphne oleoides - рядък вид, среща се върху варовици, скални каменливи места в субалпийския пояс;
13. Мечо грозде - Arctostaphylos uva-ursi - рядък вид, среща се по сухи каменливи и скални полянки в планинския пояс;
14. Паничева пищялка - Angelica pancicii - балкански ендемит, среща се по влажни сенчести места край потоци в букови и иглолистния субалпийски пояс;
15. Пеперудовиден салеп - Orchis papilionaceae - рядък вид, среща се по мощни умерено влажни почви в дъбовия и габъровия пояс находище край с.Караш;
16. Розов божур - Paeonia masculata - застрашен вид, среща се върху свежи почви в дъбовия и буков пояс;
17. Хилядолистен морач - Oenanthe millefolia - български ендемит, среща се на сухи, тревисти места по окрайнините на горите;
18. Червена (кавказка) липа - Tullia rubra - рядък вид, дърво, среща се по сенчести стръмни склонове в смесените дъбови гори, находище в Искърския пролом;
19. Циклама - Cyclamen coum - рядък вид, расте върху сенчести места с дълбоки и богати почви в смесените дъбови гори.

На територията на ДГС“Мездра” са обявени следните защитени природни обекти:
Природна забележителност “Новата пещера”, пещера в землището на с.Люти брод с обща площ 0,5 хектара.
Природна забележителност “Червеница”, скално образувание в землището на с.Кунино с обща площ 3,0 ха.
Природна забележителност “Самуилица” I и II, пещери в землището на с.Кунино с обща площ 3,5 ха, включваща околните скални образувания от същата верига Червеница.
Природна забележителност “Ритлите”, скален масив в землището на с.Люти брод с обща площ 123,3 ха.
Историческо място “Косматица”, в землището на с.Кален с обща площ 1,0 ха.
Историческо място “Гроздев камък”, в землището на с.Кален с обща площ 3,0 ха.
Историческо място “Стола”, в землището на с.Цаконица с обща площ 1,0 ха.
Историческо място “Рашов дол”, в землището на с.Люти брод с обща площ 3,0 ха.