HomeFIXME: Project Plan

ДГС Берковица

ДГС Берковица
Контакт със звеното:
Директор: unlatin Александър unlatin Драгиев
Телефон: 0953 88 995
Факс: 0953 88 996
Електронна поща: dgsberkovica@abv.bg
Адрес: unlatin гр. Берковица, ПК 3500, ул. Митрополит Кирил 13

Отвори карта

Година: 2004
Ревизионен мериод: 0

Територията на лесничейството се намира в Северозападна България и попада в югозападната част на област Монтана, община Берковица. Съседни държавни лесничейства са, както следва: на изток то граничи с ДЛ “Враца”, на юг с ДЛ “Своге”  (Софийска област) и УОГС “Петрохан”; на югозапад с високопланински пасища, отвъд който е границата с Република Сърбия, на запад с ДЛ “Говежда” и на север с ДЛ “Монтана”.
Площта на лесничейството е разположена в землищата на следните населени места:
Община Берковица - гр.Берковица, с.Бальовица, с.Бисрилица, с.Бокиловци, с.Боровци, с.Гаганица, с.Замфирово, с.Комарево, с.Костенци, с.Лесковец, с.Мездра, с.Песочница, с.Пърличево, с.Ришовица и с.Черешовица.
Община Вършец - гр.Вършец, с.Спанчевци, с.Стояново, с.Долно Озирово, с.Горно Озирово, с.Горна Бела речка и с.Долна Бела речка.

Територията на лесничейството е разположена върху северните склонове на западна Стара планина и част от Западния Предбалкан. По-конкретно, на юг то обхваща горските комплекси по северните дялове на планините Берковска (от границата с ДЛ “Говежда” до тази с УОГС “Петрохан”) и Козница (от Тодорини кукли до дефилето и пътя за гара Лакатник). В източната си част, лесничейството е разположено върху западните и югозападни дялове на Врачанската планина.
Очертанията на граничната линия на лесничейството образуват неправилна бъбрековидна форма. Средната дължина (по права линия) в посока северозапад-югоизток е около 37 км, а в посока североизток-югозапад - 26 км. Най-голямото разстояние между две крайни точки е 38 км, а най-малкото 13 км.

Релефът на лесничейството е много разнообразен. Типично планински е релефът в Стара планина. Билата са с ясно изразена високо издигната инициална повърхнина (около 1300-1700 м н.в.) и склонове с дълбоки ерозионни врязвания, спускащи се към дълбоките речни корита до 450-650 м н.в.
В югозападната и западната част на лесничейството е застъпен ниско до средно планински ридов релеф с по-слабо издигната повърхнина (около 700-1000 м н.в.)
Териториите прилежащи към Врачанската планина, са част от вътрешния Предбалкан. По южната периферия на Бързийско-Ботунското понижение минава морфоструктурната граница между Главната верига и същинския Предбалкан.
В централната част на лесничейството горските масиви са разположени върху хълмисто-ридов релеф (350-500 м н.в.), а северните части са разположени върху равнинно-хълмист релеф (до 400 м), учленен на места от потъване през неоген - кватера (150-200 м).
Най-голямата надморска височина в горския фонд е в отдел 133 е - 1932 м, а най-ниската в отдел 44 г - 198 м н.в.

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона Площ (хектари) %
равно (0-4) 69.60 0.3
полегато (5-10) 828.00 3.3
наклонено (11-20) 6606.80 26.7
стръмно (21-30) 11270.20 45.5
мн.стръмно (над 31) 5973.00 24.1
Общо: 24747.60 100.0

Многобройните малки и големи водни течения, които протичат през територията на лесничейството са притоци на р.Огоста в нейното горно течение. В планинската част реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил и постоянен воден дебит. Обратно, реките и доловете извиращи от хълмистите предпланински части има променлив воден дебит и често се срещат суходолия.
Територията на лесничейството включва водосборите на реките: Златица, Бързия с приток Берковска река и Ботуня с приток р.Черна.

Разнообразието на основните скали на територията на лесничейството е голямо. В Старопланинската верига са разположени две формации: в югозападната част диабазфилитоидната формация (филитоидни и зелени шисти, кварцити, гранити и диорити) и в централната южна част на лесничейството формацията на старопланинските калциево-алкални интрузии (гранити и гранодиорити).
На юг от линията Бистрилица - Боровци - Замфирово - Пърличево, в хълмисто-предпланинския и част от равнинно-хълмистия подпояси се е формирала твърде разнолика платформа от средно до силно изветрели кварцити, пясъчници, конгломерати (вкл. и богата гама от преходи между тях), както и от песъчливи варовици и варовити пясъчници, лиски, гама от различни видове мергели и варовици. На север от споменатата линия изцяло в равнинно-хълмистия подпояс се е развила платформа от по-устойчиви варовици от долната и горната креда. Варовиците са разпространени и в югоизточната и източната част на стопанството - териториите прилежащи към част от вътрешния Предбалкан (Г.Б.Речка - средно триаски) и Врачанска планина (Г.Озирово - от юра и апта).
По течението на реките Златица, Бързия, както и някои от по-големите им притоци са формирани халоцен и кватерни речни тераси (наносни), предимно от пясъци и чакъл.

Съгласно “Климатичните райони на България и техния климат” (Събев и Станев, 1963), територията на лесничейството попада в Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област. В зависимост от значителните различия, които се проявяват в комплекса от физико-географски условия, имащи значение за климата на района, частите с различна надморска височина се числят към следните климатични райони:
Северен климатичен район на Дунавската равнина;
Планински климатичен район - Среднопланинска част (1000-2000 м н.в.).
Според горскорастителното райониране на България (Захариев и др., 1979) територията на лесничейството попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България и обхваща два пояса и пет подпояса.
М-І-2 - Подпояс на равнинно-хълмистите гори (0-400 м н.в.)
Тук попадат горските площи разположени в най-ниските части на лесничейството. Средната януарска температура е отрицателна - между -0,3оС и -3,2оС. Снежната покривка се задържа от 41 до 63 дни. Дължината на вегетационния период е 6,5 до 7 месеца.
М-І-3 - Хълмисто-предпланински подпояс на смесените широколистни гори (400-600 м н.в.)
Той обхваща горските площи разположени в ниските, средновисоките и част от високите хълмисти райони на Предбалкана. Средната януарска температура е между -1,3оС и -2,5оС. Снежната покривка се запазва между 40 и 67 дни. Дължината на вегетационния период е 6-6,5 месеца.
М-ІІ-1 - Нископланински подпояс на горите от горун, бук и ела (600-1000 м н.в.)
Тук са разположени горите, намиращи се във високите части на Предбалкана и северните склонове на Стара планина. Средната януарска температура е между -1,6 и -3,4оС. Снежната покривка се задържа между 48 и 82 дни. Дължината на вегетационния период е между 5,5 и 6 месеца.
М-ІІ-2 - Среднопланински подпояс на горите от бук, ела и смърч (1000-1500 м н.в.)
Обхваща високите части на лесничейството. Средната януарска температура е между -2,3оС и -5,2оС. Снежната покривка се задържа от 84-142 дни. Дължината на вегетационния период е 4-5 месеца.
М-ІІ-3 - Горскопланински подпояс на смърчовите гори (1500-1800 м н.в.)
Този подпояс е най-малък по площ и обхваща само най-високите части на лесничейството непосредствено под вр.Ком. Средната януарска температура е между -4,1 и -5,0оС. Снежната покривка се задържа около 140 дни, а дължината на вегетационния период е около 3,5-4 месеца.
Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в Таблица № 2 и Таблица № 3.

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри Средна годишна температура Средна от год. абсолютна минимална Средна от год. абсолютна максимална
Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (до 1000 м н.в.) 10.6 / 11.7 38.5 / 43.5 -22.9 / -33.5
Планински климатичен район –среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) 4.8 / 7.0 28.2 / 35.5 -22.2 / -26.7

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри Сума валежи годишно в мм Месец минимална валежна сума Месец максимална валежна сума
Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (до 1000 м н.в.) 493-661 II-III VI
Планински климатичен район –среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) 832-1296 I-II / VIII-IX VI

В рамките на всеки лесорастителен пояс съществуват един или повече почвени типа, които са в зависимост от съществуващите в миналото и днес различни съчетания на почвообразуващи фактори. На територията на лесничейството се срещат следните типове почви:
• В Долния равнинно-хълмист и хълмисто предпланински пояс на дъбовите гори (0-700 м н.в.) - сивите горски почви;
• В средния Планински пояс на горите на бук и иглолистни (700-1800 м н.в.) - кафяви горски почви;
• Във Високопланинския пояс (над 1800 м) - планинско-горски тъмноцветни.
Освен посочените почвени типове, съществуват и почвени типове в различните горскорастителни зони, пояси и подпояси, известни като интразонални почви. От тях в района на лесничейството се срещат хумусно-карбонатните почви.
В района на лесничейството щетите нанесени от ерозията са незначителни – засегнати са 634 ха или 2,4% от общата площ. Важни фактори за развитието на ерозинните процеси са: силно пресечения терен, наклонът, интензивната обработка и пашата.

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви Площ в ха %
сива горска 10266.50 41.5
тъмносива горска 2658.70 10.7
светлосива горска 1031.90 4.2
кафява тъмна 4336.00 17.5
кафява преходна 4954.40 20.0
кафява светла 488.90 2.0
планинска горска тъмна 36.10 0.1
хумусно-карбонатна 975.10 3.9
Всичко: 24747.6 100.0

Общата площ на ДЛ “Берковица”, установена при настоящата ревизия възлиза на 26450,7 ха, в т.ч. Народен парк “Врачански Балкан” - 3907,9 ха.
Общо предоставените площи (по заповеди), без да се изключват от ДГФ, които продължават да действат към 31.12.1998 год. възлизат на 88,3 ха. Чуждите земи в ДГФ (пътища от РПМ и др.) са с площ 18,4 ха. Горите, създадени върху земи от поземления фонд (гори ССФ) са с площ 158,6 ха в т.ч. на територията на НП “Врачански Балкан” - 14,9 ха. Земите по чл.10, ал.5 (подлежащи на реституция) са с площ 522,0 ха, от която залесена 498,8 ха.
По вид на собствеността разпределението е дадено в Таблица № 6.
Няма данни.
От залесената площ (24661,1 ха), 20706,9 ха или 84,0% са насаждения с естествен произход, културите заемат 3934,3 ха или 15,9% и 19,9 ха или 0,1% са клек. Незалесената дървопроизводителна площ включва: сечища - 25,1 ха; пожарища - 17,2 ха и голини - 44,2 ха. От недървопроизводителните площи с най-голям дял са: нелесопригодните площи - 782,1 ха; поляните - 417,8 ха, нелесопригодните голини - 177,2 ха и скалите - 104,1 ха.
Според функциите площта на ДЛ “Берковица” се разпределя, както следва:
• Гори и земи основно с дървопроизводителни и средообразуващи функции - 15987,0 ха (60,4%), от която залесена 15644,7 ха (59,1%);
• Гори и земи със специални функции - 10463,7 ха (39,6%), от която залесена - 9016,4 ха (34,1%), в т.ч. клек 19,9 ха.
Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица № 9.
По лесоустройствен проект (1988-1998 г.) е било предвидено ползване в размер на 441650 куб.м стояща маса с клони или средногодишно по 40150 куб.м. По проект е работено 11 години, като е рализирано ползването от 423293 куб.м или средногодишно по 38481 куб.м. Това показва, че ползването от всички видове сечи е изпълнено на 95,8% спрямо предвиденото по проект. Общо от главни сечи са добити 137969 куб. м или 78,3% от предвиденото, а от отгледни и санитарни сечи 285324 куб. м или 107,5% от предвиденото по ЛУП.

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята Площ в ха %
Залесена площ 24661.10 93.2
Незалесена дървопроизводителна площ 86.50 0.3
Недървопроизводителна площ 1703.10 6.4
Горски пасища 0.00 0.0
Всичко: 26450.7 100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите Площ в ха %
Иглолистни 4005.40 15.1
Широколистни високостъблени 8176.70 30.9
За реконструкция 3077.20 11.6
Издънкови за прерастване 0.00 0.0
Издънкови за превръщане 10796.60 40.8
Нискостъблени 394.80 1.5
Всичко: 26450.7 100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко
обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена
ДС Функции 2169.20 2131.40 13817.80 13513.30 15987.00 15644.70
Защитни 380.30 323.70 3411.70 2789.50 3792.00 3113.20
Рекреационни 470.90 438.80 1476.90 1426.00 1947.80 1864.80
Защитени 879.00 832.00 3240.50 2604.80 4119.50 3436.80
Други 106.00 104.30 498.40 497.30 604.40 601.60
Общо ЗРЗТ 1836.20 1698.80 8627.50 7317.60 10463.70 9016.40
Общо ЗРЗТ+ДСФ 4005.40 3830.20 22445.30 20830.90 26450.70 24661.10
Общо ЗРЗТ 1836.20 1698.80 8627.50 7317.60 10463.70 9016.40
Общо ДСФ+ЗРЗТ 4005.40 3830.20 22445.30 20830.90 26450.70 24661.10
Горски пасища 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Общо 9847.00 9359.20 53518.10 48979.40 63365.10 58338.60

Като цяло фитосанитарното състояние на гората е добро. От направеното лесопаталогично обследване през 1998 год., както и от наблюденията по време на теренно-проучвателната работа се установи следното:
• по иглолистните култури има ограничено нападение от ръждива листна оса, а единично се среща борова процесионка и зимна борова летораслозавивачка;
• по смърча - единично от коренова гъба и смърчов ликояд;
• по дъба - ограничено от гъботворка, единично от педомерка, листоврътка и златозлатка;
• по кестена - ограничено от кестенов хоботник.
Резултатите от проведените различни мероприятия са положителни. Изведени са санитарни сечи в иглолистни култури и насаждения на площ 387 дка, в кестеновите насаждения на площ 40 дка и дъбовите насаждения на площ 482 дка.
В горския разсадник е проведена терохимична борба на площ от 7 дка срещу сечене на пониците с “Перуцин” и “Купроцин”. След третото пръскане резултатът е положителен.
Повредите от дивеч са незначителни.
Засегнатите гори са с площ 5004,5 ха или 20,3% от всичките гори. По вид на повредите с най-голям дял е суховършието - 18,1% от общата площ на горите, като най-засегнати са зимендъбовите и благуновите издънкови насаждения, а от иглолистните - бялборовите култури.

Няма данни.

Няма данни.

На територията на ДЛ “Берковица” се намират следните защитени територии:
Резерват “Горната кория”, обявен със заповед N 508/28.03.1968 г. на МГГП, видоизменен със заповед N 15/8.01.1981 год. на КОПС, с обща площ 161,0 ха.
Народен парк “Врачански Балкан”, обявен със заповед N 1449/21.12.1989 год. на КОПС с обща площ 4016,4 ха, от която ДГФ с площ 3907,9 ха. и гори върху селскостопански земи с площ 14,9 ха.
Природна забележителност “Мраморната пещера”, обявена със заповед N 995/ 21.04.1971 год. на МГГП с обща площ 15,6 ха.
Природна забележителност “Хайдушките Водопади”, обявена със заповед N 995/21.04.1971 год. на МГГП с обща площ 1,0 ха.
Историческо място “Синия вир”, обявено със заповед N 2344/26.05.1971 год. на МГГП с площ 1,0 ха.
Историческо място “Калето”, обявено със заповед N 2344/26.05.1971 год. на МГГП с площ 25,3 ха.
Историческо място “Балова шума”, обявено със заповед N 2344/26.05.1971 год. на МГГП. Заема 7,7 ха от ДГФ на ДЛ “Берковица”. Останалата част е разположена в ДЛ “Говежда”.