ДГС Белоградчик
ДГС Белоградчик
Контакт със звеното:
Директор: unlatin Илиян unlatin Илиев
Телефон: 0936 45 31
Факс: 0936 45 31
Електронна поща: tpdgsbelogradchik@abv.bg
Адрес: unlatin гр. Белоградчик, ПК 3900 ул. Христо Ботев 2
Година: 2001
Ревизионен мериод: 0
На север лесничейството граничи с ДЛ “Видин”, на изток - с ДЛ “Лом”, на югоизток - с ДЛ “Монтана”, на юг - с ДЛ “Чупрене”, а на запад - със СР Югославия.
Територията на ДЛ “Белоградчик” се намира в област Монтана и обхваща землищата на следните общини:
• община гр.Белоградчик, в която се намират землищата на следните населени места: гр.Белоградчик, с.Раяновци, с.Рабиша, с.Ошане, с.Вещица, с.Дъбравка, с.Салаш, с.Струин дол, с.Граничак, с.Върба, с.Гранитово, с.Сливовник, с.Пролазница, с.Извос, с.Боровица, с.Стакевци, с.Крачимир, с.Чифлик, с.Праужда.
• община гр.Димово, в която се намират землищата на следните населени места: гр.Димово, с.Лагошевци, с.Извор, с.Шипот, с.Костичовци, с.Бела, с.Острокапци, с.Кладоруб, с.Дълго поле, с.Воднянци, с.Карбинци, с.Скомля, с.Медовница, гара Орешец и с.Орешец, с.Върбовчец, с.Яньовец.
• община с.Ружници, в която се намират землищата на следните населени места: с.Ружинци, с.Динково, с.Роглец, с.Дреновец, с.Бело поле, с.Дражинци, с.Черно поле, с.Гюргич, с.Плешивец, с.Тополовец.
ДЛ “Белоградчик” се намира в северозападната част на България. Територията му обхваща горските комплекси разположени по западния дял на Стара планина до вр.Хайдушки камък на българо-югославската граница и намиращите се на североизток предпланински части. Северните части на лесничейството са разположени върху обширна част на Дунавската равнина, между и около водосборите на реките Арчар и Лом.
Очертанията на граничната линия на лесничейството образуват неправилна форма с дължина по посока “север-юг” около 40 км и “изток-запад” - около 50 км. Най-голямото разстояние между две крайни точки е 79 км, а най-малкото - около 20 км.
Частта от територията на стопанството разположена в предпланинието е накъсана от работни земи, а в Дунавската равнина тя се състои от отделни комплекси с различни площи, пръснати всред селскостопанския фонд.
В морфографско отношение, горите в района на лесничейството се простират в две области. На север това е Западната Дунавска хълмиста равнина с по-слаби различия в разчленението на релефа. От юг тя се ограничава от западната част на Северно-предпланинския разлом. Разломното раздробяване на основните структури на Западния (Белоградчишки) Предбалкан и тяхното по-късно моделиране от ерозионните и абразионните процеси са обусловили и малката средна височина на тази част на Предбалкана - 332 м, под влияние на тези процеси са били изваяни и неповторимите Белоградчишки скали.
На юг се простира линейно ориентирания релеф на Старопланинската верижна система. Ширината й в района на лесничейството не надминава 4-5 км. Започва от Белоградчишкия проход на българо-югославската граница при с.Салаш (530 м), след което се издига до вр.Расовити камък (1327 м) и вр..Жребче (1373 метра), за да добие вече истински планински характер. Височината є расте постепенно и достига 1721 м при вр.Хайдушки камък - най високата точка на стопанството.
Най-ниската точка на лесничейството е леглото на р.Лом при с.Динково - 92 м надморска височина.
Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната
площ спрямо наклона на терена
| Степен на наклона | Площ (хектари) | % |
|---|---|---|
| равно (0-4) | 567.40 | 2.2 |
| полегато (5-10) | 2445.70 | 9.4 |
| наклонено (11-20) | 9899.90 | 38.2 |
| стръмно (21-30) | 11937.80 | 46.0 |
| мн.стръмно (над 31) | 1089.90 | 4.2 |
| Общо: | 25940.70 | 100.0 |
Хидроложките условия в района на ДЛ “Белоградчик” са сравнително добри. Хидрографската мрежа се очертава от реките Арчар, Салашка, Стакевска и Скомля.
Под влияние на силната денудация и напредналата карстификация в района на лесничейството има два обособени карстови басейна - Белоградчишки и Салашки. Формиращите се води се движат на север, след като по система от разломи излизат като преливни извори. Най-значителен от тях е изворът Врелото при село Бела.
Недалеч от село Рабиша се намира едноименното езеро, което е с доказан тектонски произход. По площ то е най-голямото от този род езера у нас.
Подпочвени води в района на горско стопанство “Белоградчик” има само в равнинните му части, около селата Ружинци, Черно поле, Дражинци, Дреновец и гр.Димово.
Разнообразието на основните скали в този район е голямо. Най-широко разпространение има формацията на гранитите, представени от старопланинските калциево-алкални интрузии - гранити, гранодиорити и диабаз. Различните видове варовити скали също са широко застъпени. В северната и североизточна част на лесничейството те са представени от сармански варовици. По северните склонове на Белоградчишкия венец варовиците са представени от догерът. При с.Рабиша, хълмът под който се е образувала пещерата “Магурата” е от мергелни варовици.
Льосът е застъпен в равнинната североизточна част на стопанството.
Червените триаски пясъчници и конгломерати около Белоградчик са силно и своеобразно изветрели, вследствие на което са се формирали прочутите фигури на Белоградчишките скали.
Таблица 2
за температурата на въздуха
| Климатичен район с надморска височина в метри | Средна годишна температура | Средна от год. абсолютна минимална | Средна от год. абсолютна максимална |
|---|---|---|---|
| Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (50-200 м н.в.) | 10.9 | 43.5 | -35.4 |
| Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (200-350 м н.в.) | 11 | 43.5 | -35.5 |
| Предбалкански (припланински) климатичен район (350-1000 м н.в.) | 10.9; 3.7 | 40.6; 42.5 | -33.7; -38.3 |
| Планински климатичен район –среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) | 5.7; 4.6 | 36.8; 32.0 | -26.7; -24.7 |
Таблица 3
за количеството на валежите
| Климатичен район с надморска височина в метри | Сума валежи годишно в мм | Месец минимална валежна сума | Месец максимална валежна сума |
|---|---|---|---|
| Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (50-200 м н.в.) | 505-610 | III | VІ |
| Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (200-350 м н.в.) | 493-661 | II-III | IV |
| Предбалкански (припланински) климатичен район (350-1000 м н.в.) | 562-910 | II-III | VI |
| Планински климатичен район –среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) | 832-1296 | I-II | VI |
Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната
площ по почвени типове (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
| Типове горски почви | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| алувиална | 17.70 | 0.1 |
| алувиално-делувиална | 22.70 | 0.1 |
| излужен чернозем | 1066.70 | 4.1 |
| сива горска | 12591.50 | 48.5 |
| тъмносива горска | 3889.80 | 15.0 |
| светлосива горска | 1204.00 | 4.6 |
| кафява тъмна | 1981.10 | 7.6 |
| кафява преходна | 3459.60 | 13.3 |
| кафява светла | 612.80 | 2.4 |
| планинска горска тъмна | 169.60 | 0.7 |
| хумусно-карбонатна | 925.20 | 3.6 |
| Всичко: | 25940.7 | 100.0 |
Площта на горско стопанство “Белоградчик”, установена при теренните проучвания е 28417,0 ха, от която предмет на устройството – 27654,3 ха и горски пасища 762,7 ха. Общата площ на предоставените от горския фонд земи на други ведомства е 26,459 ха. Общата площ на горите на бившите АПК, предоставени от горския фонд (гори ПГФ ), възлизат на 1774,2 ха, за които е разработен отделен проект. Отделен проект е разработен и за Горските пасища. Такива лесоустройствени проекти са разработени и за горите на бившите АПК, създадени върху земеделски земи (гори ССФ) и за изключените, неустроени и новоустроени гори. Общата площ на горите ССФ възлиза на 620,0 ха, а на изключените и неустроени гори – 1013,9 ха.
Общата площ на горите със стопанско предназначение, вкл. горските пасища е 24132,6 ха, или 84,9% от площта на стопанството. Горите със специално предназначение са с обща площ 4284,4 ха или 15,1%. Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица № 8.
За ревизионният период (1984-1995) са отчетени от всички видове сечи 366165 куб.м стояща маса, при предвидени за същият период 404650 куб.м, което прави 90,5% изпълнение спрямо предвиденото по проекта. Средногодишно е реализирано ползване в размер на 30515 куб.м. Ползването по маса е сравнително неравномерно по години и с тенденция към намаляване.
Реализираното ползване от всички видове главни сечи е изпълнено 79% (предвидено 263850 куб.м, изпълнено 208520 куб.м). Реализираното ползване от всички видове отгледни и санитарни сечи е 112.0% (предвидено 140800 куб.м, изпълнено 157645 куб.м), като е получена от 56.9% от предвидената по лесоустройствен проект площ.
Общият размер на ползването, предвидено по ЛУП през десетилетието (1996-2005), е 427560 куб.м стояща маса или средногодишно по 42755 куб.м. Основната част от ползването ще се реализира от отгледни и санитарни сечи – 65,2%, като в т.ч. 29,1% отгледни и 36,1% санитарни. Ползването по маса от главни сечи възлиза на 28,3% и 6,3% от реконструкции.
Таблица 5
за разпределението на горската площ по
вид на земите
| Вид на земята | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| Залесена площ | 25373.60 | 89.3 |
| Незалесена дървопроизводителна площ | 567.10 | 2.0 |
| Недървопроизводителна площ | 1713.60 | 6.0 |
| Горски пасища | 762.70 | 2.7 |
| Всичко: | 28417 | 100.0 |
Таблица 6
за разпределението на горската площ по
вид на горите
| Вид на горите | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| Иглолистни | 3424.20 | 12.0 |
| Широколистни високостъблени | 5061.30 | 17.8 |
| За реконструкция | 5258.00 | 18.5 |
| Издънкови за прерастване | 14135.40 | 49.7 |
| Издънкови за превръщане | 0.00 | 0.0 |
| Нискостъблени | 538.10 | 1.9 |
| Всичко: | 28417 | 100.0 |
Таблица 7
за разпределението на общата площ по
групи гори и функции (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
| Групи гори | Иглолистни | Широколистни | Всичко | |||
|---|---|---|---|---|---|---|
| обща площ | залесена | обща площ | залесена | обща площ | залесена | |
| ДС Функции | 2878.00 | 2749.00 | 20491.90 | 19212.50 | 23369.90 | 21961.50 |
| Защитни | 82.80 | 79.90 | 1044.80 | 674.80 | 1127.60 | 754.70 |
| Рекреационни | 142.70 | 123.70 | 1770.00 | 1589.10 | 1912.70 | 1712.80 |
| Защитени | 318.80 | 241.10 | 645.80 | 424.00 | 964.60 | 665.10 |
| Други | 1.90 | 1.90 | 277.60 | 277.60 | 279.50 | 279.50 |
| Общо ЗРЗТ | 546.20 | 446.60 | 3738.20 | 2965.50 | 4284.40 | 3412.10 |
| Общо ЗРЗТ+ДСФ | 3424.20 | 3195.60 | 24230.10 | 22178.00 | 27654.30 | 25373.60 |
| Общо ЗРЗТ | 546.20 | 446.60 | 3738.20 | 2965.50 | 4284.40 | 3412.10 |
| Общо ДСФ+ЗРЗТ | 3424.20 | 3195.60 | 24230.10 | 22178.00 | 27654.30 | 25373.60 |
| Горски пасища | 0.00 | 0.00 | 762.70 | 0.00 | 762.70 | 0.00 |
| Общо | 7394.60 | 6837.80 | 52961.10 | 47321.50 | 60355.70 | 54159.30 |
Изтеклият период е характерен с настъпилите съществени негативни изменения в санитарното състояние на гората. Особено тревожно става състоянието в някои насаждения и култури, разположени предимно в ниския район на стопанството. Съхнене се забелязва и в повечето букови дървостои с възраст над 60 години в Раяновския участък. Причините за това съхнене са неправилното стопанисване и опазване в миналото от една страна, както и факта, че локализирания тук екотип на бука не съответства на природните дадености - малка надморска височина (между 350 и 750 метра), неблагоприятен влажностен и термичен режим на почвата, а в някой случай и това, че буковите насаждения са разположени предимно върху сиви, а не върху типичните за тях кафяви горски почви. Съхненето се наблюдава естественно и във високите части на стопанството, но по-слабо изразено, поради наличието на повече въздушна влага в тези гори.
През 1994 година e регистрирана поява на боровата листна оса. Следващата 1995 година са били регистрирани слаби нападения от гъботворка (под 10%) в издънковите гори върху площ от 364 дка.
През последните години все повече се заговори за трахеомикозен тип насаждения в издънковите дъбови гори. Под влияние на неблагоприятните климатични условия през последните години (високи температури, недостиг на почвена и атмосферна влага), както и силно изтощената коренова система на тези гори от многократното им издънково стопанисване, доведоха до разпространение на това заболяване.
Няма данни.
В карстовите хълмове - “глами” се срещат някои Балкански ендемити, като Сръбската рамонда (Ramonda serbica) и Дебелец на Веленовски (Sempervivum velenovskii).
На територията на ДЛ “Белоградчик” са обявени следните защитени природни територии:
Биосферен резерват ,,Чупрене,,
Създаден със заповед № 358/от 09.02.1973 като резерват “Чупрене”, с обща площ 936,5 ха (ГС “Чупрене”). Със същата заповед и по същото време е обявен и резервата “Орлов Камък” върху площ от 322,7 ха (ГС “Белоградчик” и ГС “Чупрене”). Заповед № 506/11.07.1979 разширява и приобщава двата резервата в един, под името “Чупрене” и го включва в списъка на биосферните резервати.
Биосферният резерват е обявен с обща площ 1439,2 ха, като обхваща 1384,6 ха държавен горски фонд, поделен между двете горски стопанства - Чупрене и Белоградчик. На ГС “Белоградчик” принадлежат 273,4 ха , в това число 211,2 ха залесена и 62,2 ха незалесена горска площ. Останалата площ от 54,6 ха включва поземлен фонд - високопланинските пасища.
Природна забележителност “Белоградчишки скали”, обявена с ПМС № 998/01.02.1949 и ПМС № 1171/24.09.1951 с обща площ 139,1 ха, от която 79,7 ха залесена и 59,4 ха незалесена площ. Със заповед № 601/01.07.1987 територията е разширена на 598,7 ха.
Природна забележителност “Венеца”, пещера в местността “Чукар” с обща площ 1,0 ха.
Природна забележителност “Магурата”, пещера в землището на с.Рабиша, с обща площ 82,0 ха.
Природна забележителност “Бялата вода”, Водопад на р.Стакевска, с обща площ 1,0 ха.
Природна забележителност “Боров камък”, скално образувание от червен пясъчник, съхранило за поколенията група естествени черборови дървета, с площ 1,3 ха.
Историческо място “Щръблина падина”, лобно място на партизанин, с площ 0,5 ха.
Историческо място “Ведерник”, място, където партизани са положили клетва, с площ 0,2 ха.
Историческо място “Кокошевец”, убежище на партизани и място на положена от тях клетва, с обща площ 0,5 ха.
Историческо място “Буков кладенец”, лобно място на партизанин, с площ 1,0 ха.
Историческо място “Басов дол”, лобното място на братя Башленски от партизанския отряд “Г.Бенковски”, с обща площ 5,0 ха.
Вековни дървета, обявени със заповед № 715/12.03.1975 на МГОПС:
1. Черен бор - единично дърво в землището на гр.Белоградчик, местността “Калето”, непосредствено до подотдел 283-1. Възраст 150 години, високо 25 м, гръдна обиколка 3,97 м.
2. Зимен дъб - две дървета в землището на с.Рабиша, непосредствено до подотдел 171 г; в местността “Над врелото”. Възраст 300 години, височина 17 м, гръдна обиколка 4 м.
3. Зимен дъб - единично дърво в землището на с.Извос в местността “Джерина чешма”, до подотдел 280 в. Възраст 350 години, височина 18 м, гръдна обиколка 4,80 м.
4. Цер - единично дърво в землището на с.Боровица, в близост до селото и до подотдел 280-в. Възраст 250 години, височина 19 м, гръдна обиколка 4,80 м.
5. Зимен дъб - единично дърво в землището на с.Върбовчец, до пътя за гара Орешец. Възраст 250 години, височина 17 м, гръдна обиколка 5,20 м.
6. Летен дъб - две дървета, намиращи се в двора на Добридолския манастир, в землището на с.Дреновец. Възраст 300 години, височина 18-18,5 м, обиколка 4 и 3,5 метра.
7. Черна топола - тринадесет еднородни дървета, намиращи се в поземления фонд на с.Динково. Приблизителната възраст е около 150 години, средната обиколка е от 7,54 до 10,05 метра, а височината от 15 до 23 метра.
Забележка: Всички вековни дървета се намират извън горския фонд на ДЛ “Белоградчик”.