
ДГС Видин
ДГС Видин
Контакт със звеното:
Директор: unlatin Радослав unlatin Николов
Телефон: 094 600 988
Факс: 094 600 997
Електронна поща: dlvidin@abv.bg
Адрес: unlatin гр. Видин, ПК 3700, ул. Яворов № 1
Година: 2008
Ревизионен мериод: 0
Държавно лесничейство “Видин” носи името на град Видин - главен населен пункт в района и негов административен център.
Територията на лесничейството попада в границите на област Монтана. На север и запад то граничи чрез държавната граница на България по река Дунав с Румъния, на юг с ДЛ “Лом” и ДЛ “Белоградчик”, а на запад с Република Сърбия и Черна гора. В тези граници на лесничейството попадат общините: Видин, Брегово, Ново Село, Бойница, Кула, Грамада, Макреш и част от община Димово. От община Димово на територията на ДЛ ”Видин” попадат землищата на селата Арчар, Владиченци, Държаница, Мали Дреновец, Септемврийци и Ярловица. Общо на територията на лесничейството са разположени 86 селища, почти напълно откъснати от горските комплекси или на известно разстояние от тях.
Държавно лесничейство “Видин” се намира в най-северозападната част на Северна България. То е разположено върху западните части на Западна Стара планина, Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина.
В северната част на лесничейството, където преобладава облика на Дунавската хълмиста равнина, релефът е равнинно-хълмист с разчленени плата, падини и с по-малко или много стръмни склонове към долините на реките и суходолията. Той преминава постепенно в хълмисто-предпланински релеф със заоблени високи хълмове и стръмни склонове или котловини.
Нископланински е релефът в южната част, разположена върху предпланините на Западна Стара планина, започвайки с хълмистите вериги западно от гр. Кула, минавайки през височината “Връшка Чука” с кота 640 м н.в. и достигайки до характерните моноклинални възвишения - връх “Черноглав” и “Бабин нос” - достигайки височина до 1108 м н.в.
Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната
площ спрямо наклона на терена
Степен на наклона | Площ (хектари) | % |
---|---|---|
равно (0-4) | 5359.10 | 16.6 |
полегато (5-10) | 8224.60 | 25.5 |
наклонено (11-20) | 12478.20 | 38.7 |
стръмно (21-30) | 5692.50 | 17.7 |
мн.стръмно (над 31) | 463.10 | 1.4 |
Общо: | 32217.50 | 100.0 |
Хидрографската мрежа на ДЛ “Видин” се определя от река Дунав и десните й притоци. Разположените върху територията на лесничейството притоци са: река Тимок в долното й течение, река Делейнска, река Тополовец, река Войнишка, река Видбол, река Арчар и река Скомля.
Река Дунав е основно водно течение, което е и северна държавна граница с Румъния. Тя е единствената дълбока и пълноводна река. Нивото й се колебае значително, като през пролетта (май-юни) водите достигат своя максимум. Маловодието на реката настъпва в края на лятото и началото на есента (септември-октомври). Тези периодични колебания на водното ниво водят до съответни колебания със сходна динамика на нивото на подпочвените води. Водите на р. Дунав непрекъснато подкопават и рушат бреговата ивица, което се подпомага и от отвесната добра цепителност на льосовите структури.
Друго по-значително водно течение е долното течение на река Тимок, което служи за държавна граница между Република България и Република Сърбия и Черна Гора, както и за граница на лесничейството по протежение на около 10 км.
Река Делейнска е сравнително малка река. Води началото си от м. Апшора Олари, в близост до държавната ни граница е се влива в река Дунав между селата Асен и Гомотарци.
Река Тополовец води началото си от местността “Връшка чука”, тече в североизточна посока. Основен неин приток е река Рабровска. Влива се в река Дунав, южно от град Видин. Долното течение е коригирано и хванато в канал. В горното течение на реката е построен язовир “Кула”, разположен северно от град Кула.
Река Войнишка води началото си също от местността “Връшка чука”. Образува се от обединяването на река Чичилска и река Медешевска. В горното течение на река Чичилска, северно от с. Полетковци, е построен язовир “Полетковци”. Влива се в река Дунав при град Дунавци.
Река Видбол извира от старопланинския връх “Бабин нос”, като първоначално тече в източна посока, а след с. Макреш извива на север и в долното си течение отново се отправя в източна посока. Влива се югоизточно от град Дунавци в река Дунав.
Река Арчар също извира от връх “Бабин нос”, тече в източна посока, влива се в р. Дунав при село Арчар, чрез направена корекция на долното течение. Има по-голям дебит от река Видбол. Част от северното й течение минава през територията на ДЛ “Белоградчик”.
През територията на лесничейството в долното си течение преминава и река Скомля. По-голямата чест от водосбора на реката е разположен на територията на ДЛ “Белоградчик”. В долното течение на реката е направена корекция и тя се влива чрез канал в река Дунав, южно от остров Керкенеза.
Изброените по-горе реки се характеризират с непостоянен дебит и характерна периодичност. Минималният отток настъпва през месеците септември-октомври, а максималният - през април-май, в резултат от снеготопенето и пролетните валежи. Втори по-нисък максимум в резултат от есенните валежи настъпва в края на есента и началото на зимата (ноември-декември). Реките нямат пороен характер, скоростта на водните течения е малка, поради ниската денивелация на района Те са плитководни, с неголяма ширина, многобройни прагове и меандри. Характеризират се със скалисти и чакълести легла и здрави и запазени брегове.
През летните месеци дебитът им силно намалява. На места по техните течения са построени язовири: Божурица, Бяла Рада, Грамада и др.
Южно от с. Толовица е разположено Рабишкото езеро, което е гранично и се поделя между района на ДЛ “Видин” и района на ДЛ “Белоградчик”.
Източници на почвената влага са главно падащите валежи. Неравномерното им разпределение през годината се отразява неблагоприятно върху растежа и производителността на горскодървесната растителност. Изворите по брой и дебит силно намаляват. Многобройни са и късите сухи падини. Подпочвените води по правило са на по-голяма дълбочина - недостъпни за корените на растителността.
Според класификационната схема на Събев и Станев “Климатични райони на България и техния климат” - 1963 г., територията на ДЛ “Видин” се намира в Европейско-континенталната климатична област и Умерено-континенталната климатична подобласт и обхваща три климатични района, а именно:
Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина
Този район обхваща най-ниските западни части на Дунавската равнина. Теренът е с широки речни долини и невисоки слабо хълмисти и плоски възвишения. Най-ниската част на района е 30 м н.в., а най-високата около 200 м н.в.
Климатът е подчертано континентален в сравнение с другите райони. Абсолютните минимални температури достигат до -300С / -350С. Застудяванията в района са придружени от засилени северни и северозападни ветрове. Минималните температури в долините са с 5-60С по-ниски от тези в равнинните райони. Валежите през зимата са най-малко в сравнение с другите сезони. Снежната покривка е общо взето нестабилна. Въпреки студената зима, пролетта настъпва сравнително рано. Температурата на въздуха към средата на март се покачва на 50С, а в началото на април над 100С.
През юли средната температура е между 22,50С и 240С, а максималната достига до 410С. Лятната сума на валежите е най-голяма в сравнение с останалите сезони, но около 60% от тях падат през месец VІ. Вегетационният период за растенията е средно 6,5 месеца и се определя от късните пролетни и ранните есенни мразове.
Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина
Простира се успоредно на Северния климатичен район, като обхваща средната част на Дунавската равнина в най-западната й част. Тук попада и голяма част от територията на лесничейството (около 66,9% от общата площ) с надморска височина от 150-200 м до 350 м.
Зимните температурни условия (средни зимни температури -2,50С / -1,50С) в този район не се отличават съществено от тези в Северния климатичен район. Но все пак се забелязват някои особености, дължащи се главно на относителната близост на Стара Планина, а отчасти и на хълмистия терен. Характерна особеност е по-честата поява на фьон и по-големият брой топли дни през зимата и началото на пролетта в сравнение със Северния климатичен район, въпреки по-високите надморски височини. Снежната покривка е сравнително неустойчива.
Пролетта настъпва сравнително рано. Пролетните мразове са често явление до средата на април.
Лятото е малко по-хладно от това в северната част на Дунавската равнина. През август и септември често има засушавания. Първите есенни мразове настъпват към средата на октомври.
Характерна особеност на района е общото увеличение на валежите, което заедно с относително по-ниските температури създава по-благоприятни условия за овлажняване на почвата през топлата част от годината. Продължителността на вегетационният период е около 6,5 месеца.
Предбалкански климатичен район
Разположен е непосредствено под средния климатичен район, като южната му граница достига до северните склонове на Западна Стара планина. Обхваща хълмистите и предпланински земи на Стара планина с надморска височина над 350 м н.в., достигайки на югозапад до централното било с надморска височина до около 1000 м. Тук попада около 21% от площта на лесничейството.
Климатичните условия в този район се отличават с голямо разнообразие и бързи промени в стойностите на отделните метеорологичните елементи, поради преобладаващият пресечен терен, наличието на предпланински ридове и врязани речни долини, като се чувства непосредственото и силно въздействие на Стара планина.
Зимата в този район е твърде студена, средната температура през януари се движи от -1,50С до -3,50С. Валежите са предимно от сняг. Снежната покривка е сравнително устойчива, като достига до 40-50 см.
Пролетта е хладна и настъпва по-късно. Лятото не е горещо (средни месечни температури между 16,50С и 220С). Летните валежи се колебаят в зависимост от надморската височина от 220 до 350 мм.
Вегетационният период трае между 5,5 и 6 месеца.
Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в Таблица № 2 и Таблица № 3.
Таблица 2
за температурата на въздуха
Климатичен район с надморска височина в метри | Средна годишна температура | Средна от год. абсолютна минимална | Средна от год. абсолютна максимална |
---|---|---|---|
Северен климат. район на Дунавската хълмиста равнина (50-200 м н.в.) | 10.0/12.2 | 36.0/38.0 | -30.0/-35.0 |
Среден климат. район на Дунавската хълмиста равнина (150-350 м н.в.) | 9.4/11.8 | 36.0/37.5 | -23.0/-18.0 |
Предпланински климат. район (350-1000 м н.в.) | 7.5/9.9 | 31.0/31.6 | -22.0/-17.0 |
Таблица 3
за количеството на валежите
Климатичен район с надморска височина в метри | Сума валежи годишно в мм | Месец минимална валежна сума | Месец максимална валежна сума |
---|---|---|---|
Северен климат. район на Дунавската хълмиста равнина (50-200 м н.в.) | 483-661 | II-IX | V-VII |
Среден климат. район на Дунавската хълмиста равнина (150-350 м н.в.) | 640-930 | II | VI |
Предпланински климат. район (350-1000 м н.в.) | 562-682 | II | V-VI |
Земите на горския фонд в района на лесничейството са добре облесени и липсват ерозионни процеси с масов характер. Общата площ на земите от горския фонд обхванати от ерозия е 168,7 хектара или 0,5% от площта на лесничейството.
На територията на ДЛ “Видин” са установени следните типове и подтипове почви: алувиални - типични, алувиално-ливадни и ливадно-блатни; сиви горски - светли, типични и тъмни; кафяви – тъмни, преходни и светли, чернозем и хумусно-карбонатни.
Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната
площ по почвени типове (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
Типове горски почви | Площ в ха | % |
---|---|---|
алувиална | 1024.30 | 3.2 |
алувиално-ливадна | 69.20 | 0.2 |
алувиално-блатна | 237.20 | 0.7 |
излужен чернозем | 4548.30 | 14.1 |
сива горска | 9698.20 | 30.1 |
тъмносива горска | 11201.60 | 34.8 |
светлосива горска | 452.70 | 1.4 |
кафява горска тъмна | 1131.90 | 3.5 |
кафява горска преходна | 1773.50 | 5.5 |
кафява горска светла | 131.70 | 0.4 |
хумусно-карбонатна | 1948.90 | 6.0 |
Всичко: | 32217.5 | 100.0 |
Общата площ на държавно лесничейство “Видин” е 33081,5 ха. Залесената площ на лесничейството е 31559,6 хектара, което е 95,4% от устроената площ. Най-голям е делът на насажденията (предимно от издънков произход). Общата им площ е 28409,9 хектара, или 90,0% от залесената площ. По вид гора преобладават издънковите за превръщане - 19650,6 хектара, или 62,3% от залесената площ. Културите заемат общо 3149,7 хектара, или 10,0% от залесената площ, като почти по равно са застъпени акациевите, широколистните високостъблени и иглолистните - съответно 37,0%, 31,2% и 30,3%. Изредените насаждения и култури заемат 217,9 хектара общо, или 0,7% от залесената площ.
Незалесената дървопроизводителна площ е 657,9 хектара, или 2,0% от устроената площ. Общо дървопроизводителната площ на лесничейството е 32217,5 хектара, или 97,4% от устроената площ.
По вид на собствеността разпределението е дадено в Таблица № 6.
В лесоустройственият проект от 1993 година е предвидено общо ползване в размер на 626710 куб.м (средно годишно 62671 куб.м), от което 38042,5 куб.м годишно от главни сечи и 24628,5 куб.м годишно от отгледни сечи и санитарни сечи. Отсечени са общо 360973 куб.м (средно годишно 36097,3 куб.м) или 57,6% от предвиденото. Изпълнението от главни сечи е 183588 куб.м (ср. год. 18358,8 куб.м) или 48,3%, а от отгледни и санитарни сечи 177385 куб.м (ср. год. 17738,5 куб.м) или 72,0% от предвиденото. Настоящото лесоустройство предвижда средно годишен добив от 78657 куб.м без клони (средно годишно 87603 куб.м с клони) – 47198 куб.м добив от главни сечи, 28082 куб.м от отгледни и санитарни сечи и 3377 куб.м от реконструкция.
Таблица 5
за разпределението на горската площ по
вид на земите
Вид на земята | Площ в ха | % |
---|---|---|
Залесена площ | 31559.60 | 95.4 |
Незалесена дървопроизводителна площ | 657.90 | 2.0 |
Недървопроизводителна площ | 864.00 | 2.6 |
Всичко: | 33081.5 | 100.0 |
Таблица 6
за разпределението на горската площ по
вид на горите
Вид на горите | Площ в ха | % |
---|---|---|
Иглолистни | 1022.50 | 3.1 |
Широколистни високостъблени | 4638.50 | 14.0 |
За реконструкция | 2173.90 | 6.6 |
Издънкови за превръщане | 20128.60 | 60.7 |
Нискостъблени | 5188.00 | 15.6 |
Всичко: | 33151.5 | 100.0 |
Таблица 7
за разпределението на общата площ по
групи гори и функции (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
Групи гори | Иглолистни | Широколистни | Всичко | |||
---|---|---|---|---|---|---|
обща площ | залесена | обща площ | залесена | обща площ | залесена | |
ДС Функции | 1007.50 | 947.70 | 29912.00 | 28962.60 | 30919.50 | 29910.30 |
Защитни | 2.50 | 2.50 | 1551.10 | 1110.90 | 1553.60 | 1113.40 |
Рекреационни | 0.00 | 0.00 | 89.30 | 49.40 | 89.30 | 49.40 |
Защитени | 12.40 | 4.30 | 105.40 | 102.30 | 117.80 | 106.60 |
Други | 0.00 | 0.00 | 401.20 | 379.80 | 401.20 | 379.80 |
Общо ЗРЗТ | 14.90 | 6.80 | 2147.00 | 1642.40 | 2161.90 | 1649.20 |
Общо ЗРЗТ+ДСФ | 1022.40 | 954.50 | 32059.00 | 30605.00 | 33081.40 | 31559.50 |
Общо ЗРЗТ | 15.00 | 6.90 | 2147.00 | 1642.40 | 2162.00 | 1649.30 |
Общо ДСФ+ЗРЗТ | 1022.50 | 954.60 | 32059.00 | 30605.00 | 33081.50 | 31559.60 |
Горски пасища | - | - | - | - | - | - |
Общо | 2059.90 | 1916.00 | 66265.00 | 62852.40 | 68324.90 | 64768.40 |
Санитарното състояние на горите в ДЛ “Видин” не е много добро. Площта на засегнатите от различни видове повреди насаждения и култури е 6417,7 ха или 20,3% от общата площ на лесничейството.
Горските пожари са най-разпространената повреда на територията на ДЛ “Видин” за последния ревизионен период. Площта на засегнатите дървостои е 6409,4 ха или 20,4% от залесената площ. Най-засегнати са следните дървесни видове: цер, благун, сребролистна липа, акация, клен, космат дъб, черен бор и други, като степента на увреждане е по-висока при иглолистните дървостои.
Суховършието е друга широко разпространена повреда – общо 13,0% са засегнатите гори в лесничейството. То е свързано с настъпилото трайно засушаване в последните десетилетия. Най-силно пострадали са насажденията и културите от явор негундо (61,5%), зимен дъб (31,5%), акация (28,8%), полски ясен (25,0%), орех (28,8%) и други.
Друга често срещана повреда е гниенето. Засегнатите гори са 1,7% от залесената площ на лесничейството. Най-разпространена е тази повреда при бука (22,9%), следван от планинския ясен (8,9%), шестила (4,4%), явора и габъра. Основна причина за повредата е високата средна възраст на буковите семенни насаждения.
По-рядко срещани са повредите предизвикани от брашнеста мана, клоносек, снеговал и снеголом, паша, механични повреди от машини и хора и обезлистване.
По време на последния ревизионен период на територията на лесничейството са констатирани по-мащабни нападения от следните насекомни вредители: малка зимна педомерка (Cheimatobia brumata), голяма зимна педомерка (Hibernia defoliaria), гъботворка (Limantria dispar) и златозадка (Euproctis chrysorrhoea).
В горския разсадник е водена механична борба срещу голям (Saperda carcharias) и малък (Saperda populnea) тополов сечко, сив червей (Agrotis segetum), тополов листояд (Melasoma populi), бяла американска пеперуда (Hyphanthria cunea) и акациев семеяд (Etiella zinckenella).
Най-голям е броя на констатираните нарушения от незаконна сеч – общо 1626 за 10-годишен период като са отсечени 3736 куб.м. Случаите на незаконен лов и риболов са съответно 66 и 19, като са убити 9 броя дивеч. Нарушенията от незаконна паша са 23 като са пашували 217 глави добитък. По данни от лесничейството за ревизионния период са възникнали само 5 пожара като опожарената площ е 1,2 ха, но при теренно-проучвателните работи се установиха 6409,4 ха засегнати от пожари дървостои. Вероятно, огромната разлика се дължи на факта, че голяма част от установените площи са в новоустроени гори, които при предишното лесоустройство не са били посочени като горски фонд и не са били обект на лесоустройство и отчетност.
Известно е, че растителният свят представлява неизчерпаем източник на нови лекарства. За напредъка в ползването на лечебните средства от растителен произход допринасят успехите в областта на химията и фармакологията и създаването на все по-съвършени методи, анализиращи лечебната активност на растенията.
Представителни за територията на ДЛ “Видин” лечебни растения са:
Бял пелин (Artemisia alba - сем.Asteraceaе)
Ароматичен храст, растящ на варовити скалисти, често силно ерозирани терени. Светлолюбив ксерофит, цъфти VII-VIII, плодоноси Х-ХI.
Лазаркиня (Galium odoratum - сем. Rubiaceae)
Многогодишно тревисто растение, растящ в сенчести, предимно буково-габърови гори. Цъфти V-VII, плодоноси VII-VIII. Сенколюбив мезофит.
Багрилна жълтуга (Genista tinctoria - сем.Fabacеae)
Храст, висок 30-60 см. Расте из храсталаци и просветлени гори, по тревисти и каменисти места. Умерено светлолюбив мезофит. Цъфти V-VII, плодоноси VIII-Х.
Кукуряк (Helleborus odorus - сем.Ranunenlaceaе)
Многогодишно тревисто растение, отровно. Среща се в габърово-горуновия и буковия пояс. Светлолюбив, сенкоиздържлив мезофит. Цъфти III-IV.
Лечебна комунига (Мelilotus officinalis - сем.Fabaceae)
Двугодишно растение, растящо по влажни тревисти места до 800 м.н.в., светлолюбив мезофит. Цъфти VI-VIII, плодоноси VII-IХ.
Обикновен гръмотрън (Ononis arvensis - сем.Fabacеae)
Многогодишно тревисто растение, разпространено до 1600 м н.в. Расте по края на горите и из храсталаци на добре осветени места, като често образува плътни популации. Светлолюбив мезофит. Цъфти VI-IХ, плодоноси VIII-Х.
Планинска чубрица (Satureja montana - сем.Lamiaceae)
Полухраст, достигащ 20-40 см. Расте по ерозирани храсталачни и каменисти места върху варовик до 1000 м н.в. Среща се в ксеротермни храстово-тревни съобщества. Образува и самостоятелни съобщества. Светлолюбив вид, участващ в ценози от типа на планинско-ксеротермичната полухрастова растителност, като доминант. Цъфти VII-IХ, плодоноси VIII-Х.
Чемерика (Veratrum album - сем.Liliaceae)
Многогодишно тревисто растение, отровно, расте из влажни планински ливади и пасища. Цъфти VI-VIII, плодоноси Х.
Освен посочените, сравнително рядко събирани лечебни растения, на територията на ДЛ “Видин” се срещат и редица масови такива. Това са: дребнолистна липа, глог, шипка, дрян, малина, черна боровинка, жълт кантарион, бял равнец, маточина и др.
дребнолистна липа - среща се единично в дъбовите и букови гори на територията на цялото лесничейство. Ниската гъстота на популацията не позволява по-значителни добиви на цвят.
глог, шипка, дрян - масово разпространени храсти от 0 до 1200 м н.в. Участват като подлесен елемент в дъбовия и долната част на буковия пояси. На голи площи формират гъсти труднопроходими храсталачни съобщества. Има значителни възможности за добив не само на билки, а и на горски плодове.
малина - среща се предимно на сечища в горната част на буковата зона (1200-1700 м н.в.). На места формира гъсти съобщества, които затрудняват възобновяването на горите.
черна боровинка - рядко разпространена в зоната на горната граница на гората и в районите непосредствено над нея (1400-1700 м н.в.). Плододаването силно зависи от климатичните условия по време на цъфтежа (май-юни) и е неравномерно по години.
жълт кантарион - широко разпространен на голи площи в съседство с гори (600-1600 м н.в.). Ниските изкупни цени през последните три години намалиха събирането му, което спомогна за възстановяване на популацията.
бял равнец - широко разпространен върху запустели голи площи (0-800 м н.в.). Възможностите не се използват рационално.
маточина - среща се на влажни места в дъбовите и букови гори (600-1200 м н.в.). Стопанското й значение е незначително.
тревист бъз - многогодишно тревисто растение. Расте масово в плътни популации край потоци, храсталаци, сечища до 1400 м н.в. Мезофит, привързан към богати и влажни почви.
Географското положение на България, като южна граница на средноевропейската флора, северна граница на средиземноморската и западна граница на източноазиатската флора определя, както действително богатото разнообразие на българската флора, така и големия брой своеобразни, присъщи само на нея ендемични растителни видове.
Според категоризацията на Червената книга, растителността на територията на ДЛ “Видин” попада във флористичен район Знеполе. Растенията са разпределени в 3 категории, съответстващи на степента им на уязвимост: 13 вида към категорията “рядък”; 2 към категорията “застрашен”. Към категорията “изчезнал” не са описани представители.
Трябва да се има предвид, че данните не са актуализирани и търпят изменения.
Категория “рядък” вид:
Купанов лук (Allium cupanii - сем. Liliaceae)
Многогодишно луковично растение. Разпространение - Знеполе. Обитава сухи, каменливи, тревисти и храсталачни места, с плитка почва на варовити терени до 1150 м н.в. Среща се единично или на групи. Цъфти - VII, плодоноси - VIII. Отрицателно действащи фактори - утъпкване и паша. Мерки за опазване няма.
Самодивско лале (Lilium jankae - сем. Liliaceae)
Многогодишно луковично растение. Разпространение - Планина Руй и Милевска планина. Обитава тревисти места и скални поляни между 1000 и 2500 м н.в. На силикатен и варовит терен. Среща се единично или в съобщества на картъл и др. Цъфти VI-VII, плодоноси - VIII. Отрицателно действащи фактори - паша, туризъм. Включен в списъка на защитени растения в България.
Родопска мишовка (Minuartia rhodopaea - сем. Caryophyllaceae)
Многогодишно тревисто растение с разпространение - Знеполе. Балкански ендемит. Обитава скалисти места и терени с плитки скелетни почви. Има добра численост на популациите. Цъфти V-VIII, плодоноси VI-Х. Отрицателни фактори - селскостопански и залесителни мерприятия.
Обикновена кандилка (Aquilegia vulgaris - сем. Ranunculaceae)
Многогодишно тревисто растение. Разпространение - около град Видин. Обитава гори, храсталаци и тревисти съобщества в дъбовия и буковия пояс (500-1500 м н.в.). Цъфти V-VI, плодоноси VII-IХ. Отрицателни фактори - събиране на букети.
Качулата боянка (Erysimum comatum - сем. Brassicaceae)
Двегодишно или многогодишно тревисто растение. Разпространение - около град Видин. Обитава скали и каменисти поляни върху плитки каменисти предимно хумусно-карбонатни почви в ксеротермичния дъбов пояс до 650 м н.в. Цъфти и плодоноси V-VIII. Отрицателни фактори - паша и утъпкване от животни.
Щитовидна фибигия (Fibigia clypeata - сем. Brassicaceae)
Многогодишно тревисто растение. Разпространение - около град Видин. Обитава сухи каменисти склонове, слънчеви тревисто-каменисти места до 1000 м н.в. Цъфти VI-VIII, плодоноси VIII-IХ. Отрицателни фактори - паша.
Златоцветно прозорче (Potentilla chrysantha - сем. Rosaceae)
Многогодишно тревисто растение. Разпространение - около град Видин. Обитава тревисти места из храсталаци и край гори, върху кафяви горски почви до 1000 м н.в. Цъфти IV-VI, плодоноси VI- VIII. Отрицателни фактори - паша, утъпкване и строителство.
Българско шапиче (Alchemilla bulgarica - сем. Rosaceae)
Многогодишно тревисто растение. Балкански ендемит. Разпространение - Руй и Милевска планина. Обитава планински ливади и пасища на кафяви горски почви. Образува малочислени популации в буковия пояс. Цъфти VI-VII, плодоноси VII- VIII. Размножава се и вегетативно. Отрицателни фактори - паша, утъпкване, косене и строителство.
Зеленоцветно шапиче (Alchemilla viridiflora - сем. Rosaceae)
Многогодишно тревисто растение. Балкански ендемит. Разпространение - Руй планина. Обитава тревисти места на хумусно-карбонатни почви. Цъфти VII-VIII, плодоноси VIII-IХ. Отрицателни фактори - паша.
Длановиден ветрогон (Eryngium palmatum - сем. Apiaceae)
Двегодишно или многогодишно коренищно растение. Балкански ендемит. Разпространение – Знеполе, около град Видин. Обитава тревисти поляни, храсталаци и гори на варовити терени до 1000 м н.в. Цъфти VI-VIII, плодоноси Х. Отрицателни фактори - утъпкване и строителство.
Хуеция (Huetia cynapioides - сем. Apiaceae)
Многогодишно тревисто растение с грудка. Разпространение - Знеполе и Кървав камък. Обитава сухи ливади, пасища и каменливи поляни върху кафяви горски и хумусно-карбонатни почви в буковия пояс и над горната граница на гората. Цъфти VI-VII, плодоноси VII-VIII. Отрицателни фактори - паша и косене.
Планинска самодивска трева (Peucedanum olygophyllum - сем. Apiaceae)
Многогодишно тревисто растение с разпространение - Милевска планина и Кървав камък. Обитава сухи тревисти и каменливи места предимно на варовик . Цъфти VII-VIII, плодоноси VIII-IХ. Отрицателни фактори - туризъм и залесителни мероприятия. Балкански ендемит.
Сръбско звънче (Edrainthus serbicus - сем. Campanulaceae)
Многогодишно тревисто растение. Разпространение - край град Видин и Парамунска планина, по скални пукнатини и варовити сухи каменливи терени с плитка хумусно-карбонатна почва. Цъфти и плодоноси VІІ. Отрицателни фактори - утъпкване. Балкански ендемит.
Категория “застрашен” вид:
Горска съсънка (Anemone sylvestris - сем. Ramunculaсеае)
Многогодишно тревисто растение. Разпространение - Знеполе. Обитава сухи тревисти места на варовик до 1500 м н.в. Цъфти IV-VI, плодоноси VI-VII. Отрицателни фактори - събиране на букети и стопанска дейност.
Розов божур (Paeonia mascula - сем. Paeoniaceae)
Многогодишно тревисто растение. Разпространение - край село Ломница. Среща се в сечища и храсталаци върху добре развити, свежи до умерено влажни почви (500-1500 м н.в.). Цъфти V-VI, плодоноси VI-VII. Отрицателни фактори - събиране на букети и изсичане на горите.
От разгледаните по-горе 15 вида преобладават многогодишните тревисти растения, срещащи се предимно единично или образуващи малочислени популации. От тях има 6 балкански и 1 български ендемити.
Като цяло, факторите оказващи отрицателни влияния върху растителните съобщества, са пашата, туризма, селскостопанската и строителна дейност. Необходимите мерки за защита на различните местообитания на редки и ендемични растения и фитоценози с цел запазване на възобновяването са:
• обявяване на някои от находищата за защитени местности;
• възстановяване на естествените местообитания на изчезнали видове и фитоценози;
• включване в списъка на защитените растения в България, както и в семенни банки;
• организация на сенокоса, използване на пасищата, събирането на билки и развитие на дърводобивната промишленост в съответствие с естествения капацитет на растителните съобщества.
На територията на ДЛ “Видин” са обявени следните защитени природни обекти:
Защитена местност “Раковишки манастир” - обявена като историческо място със заповед № 3718/28.08.1975 година на МГОПС и предложена за прекатегоризиране в защитена местност с писмо (изходящ № 1005/14.06.2000 година) на РИОСВ “Монтана”; с обща залесена площ 32,3 ха.
Защитена местност “Липака” - обявена като историческо място с ПМС № 1171/24.09.1951 година и предложена за прекатегоризиране в защитена местност с писмо (изходящ № 1696/11.10.2000 година) на РИОСВ “Монтана”, с обща залесена площ 17,3 ха. Под режим на защита са поставени находища на Див бодлив чемшир (Бодлив залист), Розов и Червен божур и Орхидеи.
Защитена местност “Връшка чука” - обявена като природна забележителност със заповед № 1022/04.11.1986 година на КОПС и предложена за прекатегоризиране в защитена местност с писмо (изходящ № 1696/11.10.2000 година) на РИОСВ “Монтана”, с обща площ 68,2 ха, от която 57,0 ха залесена и 11,2 ха незалесена. Под режим на защита са поставени находища на Розов божур Томасиниев минзухар, Ничичово прозорче, Лъскав напръстник, Тъмнопурпурна метличина и Понтийски пелин.