НачалоЛесоустройствен проект

ДГС Говежда

ДГС Говежда
Контакт със звеното:
Директор: инж. Милко Благоев
Телефон: 09556 271
Факс: 09556 272
Електронна поща: dgs_govejda@abv.bg
Адрес: с.Говежда, ПК 3474, обл. Монтана

Отвори карта

Година: 2003
Ревизионен мериод: 0

Държавно лесничейство “Говежда” се намира в Северозападна България. На северозапад лесничейството граничи с ДЛ ”Чипровци”, на север и североизток с ДЛ ”Монтана”, на изток и югоизток с ДЛ ”Берковица”, на запад и югозапад с Югославия.
Лесничейството обхваща изцяло територията на община с. Георги Дамяново, Монтанска област. В нея са включени землищата на следните кметства: с.Дълги дел, с.Дива Слатина, с.Говежда, с.Копиловци, с.Главановци, с.Еловица, с.Помеждин, с.Меляне, с.Георги Дамяново, с.Гаврил Геново, с.Горно Церовене, с.Чемиш, с.Видлица и с.Каменна Рикса.

Територията на лесничейството е разположена по част от северните склонове на Западна Стара планина. Обхваща част от водосборния басейн на река Дългоделска Огоста. Една малка част обхваща хълмисто-предпланинската част на Стара Планина.
Стопанството има неправилна форма с най-голяма дължина от север на юг около 15 км и най-голяма ширина от изток на запад около 20 км.

Релефът на ДЛ ”Говежда” е типично планински с добре оформени била, дълбоко врязващи се долове със стръмни и много стръмни склонове. На много места (м.”Червената стена”, м.”Равно Буче” и други) се срещат високи отвесни скали, а всред някой насаждения има големи плаващи камъни. В северната си част е хълмисто-предпланински с ниски и заоблени била и полегати и стръмни склонове.
В района на лесничейството най-високата точка (връх “Копрен”-1964 м н.в.) се намира на централното било на Стара планина, по което минава границата с Югославия. Най-ниската точка се намира в землището на с.Горно Церовене (чашката на язовир “Монтана”- 170 м н.в.). Най-високата точка, до която достига горския фонд е 1700 м н.в. (отдел 89 а), а най-ниската - 200 м н.в. (отдел 251).

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона Площ (хектари) %
равно (0-4) 11.00 0.1
полегато (5-10) 425.80 3.0
наклонено (11-20) 2180.40 15.4
стръмно (21-30) 6930.80 48.8
мн.стръмно (над 31) 4651.00 32.8
Общо: 14199.00 100.0

Те­ри­то­ри­я­та на лесничейството про­ря­за­на от мно­же­с­т­во по-го­ле­ми и по-мал­ки те­че­ния. В пре­о­б­ла­да­ва­ща­та си част те имат по­с­то­я­нен во­ден от­ток, но де­би­тът им се ко­ле­бае зна­чи­тел­но през от­дел­ни­те го­ди­ш­ни се­зо­ни. Мак­си­мал­ният во­ден от­ток е през май-юни, дъл­жащ се на то­пя­щи­те се сне­го­ве, а ми­ни­мал­ни­ят през за­су­ш­ли­ви­те лет­ни ме­се­ци - ав­густ и сеп­тем­ври.

По-го­ле­ми вод­ни те­че­ния, ко­и­то пре­ми­на­ват през те­ри­то­ри­я­та на лесничейството са:

·    Ре­ка Дългоделска Огоста - во­ди на­ча­ло­то си от сли­ва­не­то на Конярска река и  река Трещена при местността “Буков брод”. Те­че об­що в се­ве­р­на, североизточна посока и се слива с река Чипровска Огоста и дават началото на река Огоста.

·    Къси ре­ки - во­ди на­ча­ло­то си под връх “ Добро Утро” и се влива в Дългоделска Огоста при с.Дълги Дел.

·    Река Делена Вода - води началото си от м.“Деленица” и се влива в Дългоделска Огоста при м. “Буков брод”.

·    Черна река - води началото си под връх “Тежева глава” и се влива в Дългоделска Огоста при с.Дълги Дел.

·    Слатинска река - води началото си от сливането на река Джореница и река Мисленица при с.Дива Слатина и над с.Говежда се влива в Дългоделска Огоста.

·    Праданча - води началото си от водослива на Равни дол и Голямата река и под с.Говежда се влива в Дългоделска Огоста.

·    Буковец - води началото си от водослива на Свинаков дол, Джонински дол и Божинова падина и под с .Говежда се влива в Дългоделска Огоста.

·    Копиловска река - води началото си от водослива на реките Милина, Добревска и Лева река и при Попов мост се влива в Дългоделска Огоста.

·    Помеждинска бара - започва на територията на ГС “Чипровци” , минава през с.Помеждин и при Лопошанския манастир се влива в Дългоделска Огоста.

На територията на ДЛ “Говежда” се разкриват разнообразни скали - метаморфни, седиментни и интрузивни. Най-стари, с докамбрийска възраст, са метаморфните скали, които изграждат така наречената диабазфилитоидна формация. В нея участват филити, алевролити, диабази пясъчници, мрамори, кварцити, туфи, аргилити, кварцошисти. Метаморфозата на много места е стигнала до там, че тези скали са превърнати във кристалинни шисти.
Следваща по възраст формация, също стара, е изградена от конгломерати, грубозърнести пясъчници и алевролити. По-млади, определени като карбонски са диоритните интрузии, които имат ограничено участие. Характерна геоложка формация, изградена от червени конгломерати, брекчоконгломерати, пясъчници, алевролити, аргелити се разкрива в западните части на района. Между водосливите на реките Дългоделска Огоста и Копиловска река и околностите на с.Георги Дамяново се разкриват доломити и варовици. Северните участъци на лесничейството са изградени от глинести варовици, варовити мергели, варовити аргилити и песъчливи варовици. Най-млади, кватернерни, са отложенията по поречията и долините на минаващите през територията реки. Тези отложения са от валуни и чакъли с глинесто-песъчлива спойка.

Спо­ред кла­си­фи­ка­ци­он­на­та схе­ма на Съ­бев и Ста­нев (Кли­ма­тич­ни ра­йо­ни на Бъл­га­рия и тех­ния кли­мат, 1963), те­ри­то­ри­я­та на ДЛ ”Го­веж­да” се на­ми­ра в Ев­ро­пей­с­ко-кон­ти­нен­тал­на­та кли­ма­тич­на об­ласт, Уме­ре­но-кон­ти­нен­тал­на кли­ма­тич­на по­до­б­ласт и об­хва­ща два кли­ма­тич­ни ра­йо­на, а имен­но:

Пред­бал­кан­с­ки кли­ма­ти­чен ра­йон - ни­с­ко­п­ла­нин­с­ка част (до 1000 м н.в.)

Об­хва­ща хълмисто-предпланинската и ни­с­ко­п­ла­нин­с­ката част по се­вер­ни­те скло­но­ве на Ста­ра пла­ни­на. Кли­ма­тич­ни­те ус­ло­вия в то­зи ра­йон са се фор­ми­ра­ли под вли­я­ние на срав­ни­тел­но ви­со­ка­та над­мор­с­ка ви­со­чи­на, го­ле­ми­ят на­к­лон на те­ре­на. Зи­ма­та е сту­де­на и срав­ни­тел­но че­с­то па­дат ва­ле­жи. Ха­рак­тер­на осо­бе­ност на ра­йо­на е об­ра­зу­ва­не­то и за­дър­жа­не­то на тем­пе­ра­тур­ни ин­вер­сии през зи­м­ния пе­ри­од. Сред­на­та яну­ар­с­ка тем­пе­ра­ту­ра е око­ло -2,2°С. Снеж­на­та по­к­рив­ка се за­дър­жа от­но­си­тел­но дъл­го вре­ме - около 108 дни. Ля­то­то то­п­ло, със сред­на юл­с­ка тем­пе­ра­ту­ра 21,2°С. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од на гор­с­ка­та ра­с­ти­тел­ност за то­зи ра­йон е око­ло 6 ме­се­ца.

Пла­нин­с­ки кли­ма­ти­чен ра­йон - сред­но­п­ла­нин­с­ка част (над 1000 м н.в.)

Зи­ма­та е сту­де­на - сред­на­та тем­пе­ра­ту­ра за  ме­сец януари е око­ло -5°С - и e зна­чи­тел­но по-дъл­га за смет­ка на про­лет­та. Снеж­на­та по­к­рив­ка се от­ли­ча­ва със сво­я­та ус­той­чи­вост и по-голяма де­бе­ли­на (средно  до 54 см). Ля­то­то е къ­со и хлад­но - сред­на­та тем­пе­ра­ту­ра през юли ме­сец е око­ло 14°С. Ха­рак­тер­на осо­бе­ност на кли­ма­та в ра­йо­на са че­с­ти­те сил­ни ве­т­ро­ве. Най-че­с­то ду­хат се­ве­ро­за­пад­ни ве­т­ро­ве. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од за ра­йо­на е око­ло 5 ме­се­ца.

Съ­ще­с­т­ву­ва връз­ка меж­ду то­ва ра­йо­ни­ра­не и гор­с­ко­ра­с­ти­тел­но­то райо­ни­ра­не на България (Захариев, Донов, 1979). За­ко­но­мер­ни­те из­ме­не­ния на кли­ма­та във вер­ти­кал­на по­со­ка, во­дят до за­ко­но­мер­ни из­ме­не­ния във ви­до­вия съ­с­тав, про­и­з­во­ди­тел­ност­та на на­саж­де­ни­я­та и ти­по­ве­те ме­с­то­ра­с­те­ния и очер­та­ват гор­с­ко­ра­с­ти­тел­ни­те по­я­си и под­по­я­си. Спо­ред гор­с­ко­ра­с­ти­тел­но­то ра­йо­ни­ра­не лесничейството по­па­да в Ми­зий­с­ка об­ласт (М), по­до­б­ласт Се­вер­на Бъл­га­рия. За­е­ма два пояса и пет под­по­я­са, а имен­но:

М-I - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.)

М-I-2 - Под­по­яс на равнинно-хълмисти дъбови гори (0-400 м н.в.)

М-I-3 - Под­по­яс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (400-600 м н.в.)

М-II - Сре­ден пла­нин­с­ки по­яс на го­ри­те от бук и иг­ло­лист­ни (600-1800 м н.в.)

М-II-1 - Под­по­яс на ни­с­ко­п­ла­нин­с­ки­те го­ри от го­рун, бук и ела (600-1000 м н.в.)

М-II-2 - Под­по­яс на сред­но­п­ла­нин­с­ки­те го­ри от бук, ела и смърч (1000-1500 м н.в.)

М-II-3 - Под­по­яс на гор­но­п­ла­нин­с­ки­те смър­чо­ви го­ри (1500-1800 м н.в.)

 

Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в Таблица № 2 и Таблица № 3.

 

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри Средна годишна температура Средна от год. абсолютна минимална Средна от год. абсолютна максимална
Предбалкански район - нископланинска част (до 1000 м н.в.) 10.6 / 11.7 38.5 / 43.5 -22.9 / -35.5
Планински район - среднопланинска част (над 1000 м н.в.) 4.8 / 7.0 28.2 / 35.5 -22.2 / -26.7

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри Сума валежи годишно в мм Месец минимална валежна сума Месец максимална валежна сума
Предбалкански район - нископланинска част (до 1000 м н.в.) 493-661 II VI
Планински район - среднопланинска част (над 1000 м н.в.) 832-1296 II VI

ДЛ ”Го­веж­да” се от­ли­ча­ва с ши­ро­ко поч­ве­но ра­з­но­о­б­ра­зие. На те­ри­то­ри­я­та на сто­пан­с­т­во­то се сре­щат три основни поч­вени типа - ка­фя­ви гор­с­ки поч­ви, пред­ста­ве­ни от три­те си под­ти­па - тъ­м­ни, пре­ход­ни и све­т­ли; сиви горски почви представени от трите си подтипа - тъмни, сиви и светли и от интразоналните - хумусно-карбонатните почви.

Въ­п­ре­ки гъ­с­та­та хи­д­ро­г­раф­ска мре­жа, зна­чи­тел­ни­те ва­ле­жи и сил­но пре­се­че­ния те­рен, на те­ри­то­ри­я­та на ДЛ ”Го­веж­да” не се на­б­лю­да­ват ма­со­во ак­тив­ни еро­зи­он­ни про­це­си. Такива процеси в една или друга степен са се развили върху площ от 559.4 ха, което е 3.8% от площта на лесничейството

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви Площ в ха %
тъмносива горска 1083.20 7.6
сива горска 3072.30 21.6
светлосива горска 688.90 4.9
кафява тъмна 3465.80 24.4
кафява преходна 4188.50 29.5
кафява светла 824.90 5.8
хумусно-карбонатна 875.40 6.2
Всичко: 14199 100.0

Горите, стопанисвани от ДЛ “Говежда”, са разположени изцяло на територията на община Георги Дамяново, област Монтана. Общата площ на общината възлиза на 32800,0 ха, от която 16339,7 ха са държавни гори. Тук попадат 14702,7 ха държавен горски фонд (ДГФ), 625,8 ха горски пасища (ГП) и 1011,2 ха предоставен горски фонд (ПГФ). Горите извън горския фонд са 116,6 ха като върху земеделски земи (ССФ) са създадени 83,9 ха гори и 32,7 ха са изключените и новоустроени гори. Общата площ на земите по чл.10 от ЗСПЗЗ е 283,6 ха.

 Об­ща­та площ на ДЛ ”Го­веж­да” е 15328.5 ха, ка­то в та­зи площ са вклю­чени и гор­с­ките пасища. За­ле­се­на­та площ на сто­пан­с­т­во­то е 13923.3 ха, ко­е­то е 94.7 % от об­ща­та му площ без горските пасища. Не­за­ле­се­на­та дър­во­п­ро­и­з­во­ди­тел­на площ е 275.7 ха или 1.8 % от об­ща­та площ. От нея 47.5 ха (0.3 %) за­е­мат не­въ­зоб­но­ве­ни­те се­чи­ща, 218.2 ха (1.5 %) са го­ли­ни и 10.0 ха (0.1 %) са пожарища. Всич­ки се­чи­ща, пожарища и част от го­ли­ни­те са пре­д­ви­де­ни за за­ле­ся­ва­не. Об­що дър­во­п­ро­и­з­во­ди­тел­на­та площ на сто­пан­с­т­во­то е 14199.0 ха или 96.6% от об­ща­та площ. Не­дър­во­п­ро­и­з­во­ди­тел­на­та гор­с­ка площ е 503.7 ха или 3.4 % от об­ща­та му площ. Ед­на част от нея - по­ля­ни, раз­сад­ни­ци и дру­ги мо­же да се из­пол­з­ва за ра­з­лич­ни стра­нич­ни пол­з­ва­ния, дру­га част се явя­ва тех­но­ло­ги­че­с­ки не­об­хо­ди­ма за про­и­з­вод­стве­ния про­цес - шо­се­та, пъ­ти­ща, вре­мен­ни скла­до­ве, про­се­ки и т.н., а ед­на част е не­из­пол­зва­е­ма за гор­с­ко­с­то­пан­с­ка дей­ност - не­ле­со­п­ри­год­ни пло­щи и го­ли­ни, си­пеи, ска­ли и дру­ги.

По дан­ни взе­ти от кни­га­та за до­би­ви­те на ДЛ “Го­веж­да”, през изтеклия ревизионен период са от­се­че­ни от всич­ки ви­до­ве се­чи 170789 куб.м сто­я­ща ма­са (средно годишно по 17079 куб.м), при пре­д­ви­де­но по ЛУП - 289030 куб.м, или из­пъл­не­ни­е­то е 59.1 %, ка­то са от­се­че­ни 118241 куб.м по-мал­ко. Добивите от главни сечи са 83693 куб.м или 49.2% от предвиденото, а от отгледни и санитарни сечи 87096 куб.м или 73.3 % от предвиденото по проект.

 

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята Площ в ха %
Залесена площ 13923.30 90.8
Незалесена дървопроизводителна площ 275.70 1.8
Недървопроизводителна площ 503.70 3.3
Горски пасища 625.80 4.1
Всичко: 15328.5 100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите Площ в ха %
Иглолистни 3285.60 21.4
Широколистни високостъблени 5541.00 36.1
За реконструкция 2674.60 17.4
Издънкови за превръщане 3574.80 23.3
Нискостъблени 252.50 1.6
Всичко: 15328.5 100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко
обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена
ДС Функции 2979.10 2803.00 8345.40 8028.10 11324.50 10831.10
Защитни 224.80 221.30 2310.60 2137.30 2535.40 2358.60
Рекреационни 1.20 1.20 8.00 6.90 9.20 8.10
Защитени 78.80 64.00 663.30 570.00 742.10 634.00
Други 1.70 1.70 89.80 89.80 91.50 91.50
Общо ЗРЗТ 306.50 288.20 3071.70 2804.00 3378.20 3092.20
Общо ЗРЗТ+ДСФ 3285.60 3091.20 11417.10 10832.10 14702.70 13923.30
Общо ЗРЗТ 306.50 288.20 3071.70 2804.00 3378.20 3092.20
Общо ДСФ+ЗРЗТ 3285.60 3091.20 11417.10 10832.10 14702.70 13923.30
Горски пасища 0.00 0.00 625.80 0.00 625.80 0.00
Общо 6877.70 6470.60 26531.70 24468.20 33409.40 30938.80

Са­ни­тар­но­то съ­с­то­я­ние на го­ри­те в ДЛ ”Го­веж­да” е срав­ни­тел­но до­б­ро. По­в­ре­ди са ус­та­но­ве­ни на 28.7% от за­ле­се­на­та площ на лесничейството и то предимно в по-ниските му части. В най-го­ля­ма сте­пен са по­в­ре­де­ни тополовите култури - от по­в­ре­ди са об­хва­на­ти от 50 до 100 % от площ­та им. След тях се на­реж­дат на­саж­де­ни­я­та от благун и зимен дъб - съ­о­т­вет­но с 31.1 % и 20.2 % об­хва­на­та от по­в­ре­ди площ. Ко­ре­но­во­то гни­е­не се при­чи­ня­ва от гъ­ба­та (Fomes annosus). От широколистните дър­ве­с­ни ви­до­ве тя напада най-често дъ­ба и бу­ка. Най-сил­но за­се­г­на­ти от гни­е­не са бу­ка (32.3 %) и явора (8.4 %). Повреди от ве­т­ро­ло­ми са установени предимно в  бя­лборови и черборови култури, обхващащи съответно 0.3 % и 1.9 % от площта им. От сне­го­лом в най-го­ля­ма сте­пен са за­се­г­на­ти брезови, черборови и бялборови култури. Суховършието е една от най-разпространените повреди, наред с гниенето, на територията на ДЛ “Говежда”. Установена е върху 11.5 % от залесената площ. По­в­ре­ди от тра­хе­о­ми­ко­за са ус­та­но­ве­ни вър­ху 3.1 % от за­ле­се­на­та площ на лесничейството.

Ус­та­но­ве­ни са и дру­ги ви­до­ве по­в­ре­ди, ка­то из­гри­за­ни ли­с­та от дъ­бо­ва пе­до­мер­ка (Erannis defoliaria), про­я­де­на ко­ра и про­ка­ра­ни хо­до­ве меж­ду ко­ра­та и дър­ве­си­на­та от бо­ров хо­бот­ник (Pissoodes notatus), кри­во­с­тъ­б­ле­ност, по­в­ре­ди от па­ша, по­в­ре­ди от ма­ши­ни и хо­ра и дру­ги. На­ма­лена е до ми­ни­мум въз­мож­ност­та за ма­со­ва­ по­я­ва на гъб­ни и на­се­ко­м­ни вре­ди­те­ли. Водена е химическа борба срещу ръждивата борова листна оса и гъботворката.

Картиране на билкови находища:

·    Primula officinalis (Лечебна иглика) - среща се в района на селата Дълги Дел, Дива Слатина и Копиловци над 700 м н.в.

·    Scolopendrium vulgare (Волски език) - среща се в района на село Дълги Дел над 700 м н.в.

·    Rhamnus catharticus (Зърнастец) - среща се в района на селата Г.Дамяново и Г.Геново.

·    Atropa belladonna (Лудо биле) - среща се в района на селата Дълги Дел, Дива Слатина и Копиловци.

·    (Червен кантарион) се среща по ливадите край селата Говежда и Копиловци.

·    Galium odoratum (Лазаркиня) се среща в района на селата Дива Слатина и Копиловци, предимно в букови гори.

Съгласно заповед № 718/ДВ брой 18/1981 г. за запазване на застрашени от изчезване редки и ценни растителни видове, на територията на ДЛ “Говежда” се срещат: петров кръст, горска съсънка, старопланинска теменуга, лъскав напръстник и урумов лопен.

На те­ри­то­ри­я­та на лесничейството се на­ми­рат следните защитените обекти:

Защитена местност “Копрен-Равно буче-Калиманица”, обявена със заповед № 3751/10.11.1973г. на МГГП; с обща площ 574.9 ха.

Защитена местност “Ускето”, прекатегоризирана от резерват със заповед № 802/23.10.1992 г. на МОС, с площ 2.8 ха.

Природна забележителност “Дуршик водопад”, обявена със заповед №282/04.05.1979 г. на КОПС, с площ 0.1 ха.

Природна забележителност “Водния скок”, обявена със заповед №233/04.04.1980 г. на КОПС, с площ 0.1 ха.

Историческо място “Балова шума”, обявено със заповед № 2344/26.05.1975 г. на МГОПС, с обща площ 164.3 ха.

Историческо място пещера “Меча дупка”, обявено със заповед №2344/26.05.1971 г. на МГОПС, с площ 0.1 ха.