ДГС Лом
ДГС Лом
Контакт със звеното:
Директор: инж. Георги Генев
Телефон: 0971 60 105
Факс: 0971 60 104
Електронна поща: dgslom@abv.bg
Адрес: гр. Лом, ПК 3600, ул. Ал. Стамболийски 27
Година: 2001
Ревизионен мериод: 0
На север граничи с държавната граница между България и Румъния - река Дунав, на изток с ДЛ ”Оряхово”, на юг с ДЛ ”Монтана”, а на запад с ДЛ ”Белоградчик” и ДЛ ”Видин”. Територията на ДЛ ”Лом” се намира в област Монтана и обхваща землищата на следните общини:
Oбщина гр. Лом, със следните населени места - гр.Лом с кварталите - Момин брод, Замфир, Младеново и селата: Добри дол, Сливата, Орсоя, Долно Линево, Станево, Ковачица, Трайково и Сталийска махала.
Oбщина с. Mедковец със следните населени места: с. Медковец, с. Аспарухово, с. Расово, с. Пишурка и с. Сливовик.
Община гр. Брусарци, със следните населени места - гр. Брусарци и селата: Василовци, Дондуково, Княжева махала, Дъбова махала, Крива бара, Киселево, Смирненски, Буковец и Одоровци.
Община гр. Вълчедръм, със следните населени места - гр. Вълчедръм и селата: Горни и Долни цибър, Златия, Разград, Игнатово, Ботево, Мокреш, Черни връх, Бъзовец и Септемврийци.
Община с. Якимово, със следните села: Якимово, Комощица, Дългоделци и Долно Церовене.
Територията на лесничейството е разположена в Северозападна България, Мизийска горскорастителна област - подобласт Северна България. По-големи комплекси гора има на островите Добрина (Керкенеза), Цибър, Скомен (Ковачев), Кича; в зоната ”дига-бряг” на р.Дунав, около с. Добри дол и с. Долни Цибър, по десните крайречни склонове по поречието на реките Лом и Цибрица, между селата Киселево, Буковец, Смирненски и Крива бара. Има също така и много по-малки площи гори разпръснати между работните земи.
Релефът на ДЛ ”Лом” представлява равнина с предимно хълмист характер, като 69.3% от дървопроизводителната площ на стопанството е разположена в релефната форма ”склон”. Облика на релефа в лесничейството дава oбширната льосова повърхнина, която е наклонена на север към река Дунав. Превишенията са незначителни. Най-високата точка се намира югозападно от с.Одоровци на границата с ДЛ “Белоградчик” при отдел No 22 - 250 м н.в. Най-ниската точка е на границата с ДЛ “Оряхово” на река Дунав в отдел № 51”з” – 25,5 м н.в.
Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната
площ спрямо наклона на терена
| Степен на наклона | Площ (хектари) | % |
|---|---|---|
| равно (0-4) | 734.70 | 18.8 |
| полегато (5-10) | 821.70 | 21.0 |
| наклонено (11-20) | 2209.90 | 56.5 |
| стръмно (21-30) | 126.90 | 3.2 |
| мн.стръмно (над 31) | 19.70 | 0.5 |
| Общо: | 3912.90 | 100.0 |
Хидроложките условия в района на ДЛ ”Лом” са сравнително добри. Хидрографската мрежа се очертава от водосборите на река Дунав в областта на долнодунавския басейн и реките Лом и Цибрица, извиращи от Стара планина, както и някои суходолия, които се вливат в река Дунав.
Oснoвните скали в района на ДЛ ”Лом” са изключително седиментни. Те са представени от льосови глини - 43.1%, льос - 29.8%, пясъци - 8.6%, глини - 7.4%, пясъчници - 7.2% и варовици - 3.9% от дървопроизводител ната площ. Цялата територия на стопанството попада в Дунавската плосконаслоена плоча.
Според класификационната схема на Събев и Станев ”Климатични райони на България и техния климат” - 1963 година, както и по данни от ”Климатичен справочник за Република България”, територията на ДЛ “Лом” се намира в Европейско-континенталната умерена климатична област. Обхваща два климатични района на Северна умерено-континентална климатична подобласт, а именно:
• климатичен район на Крайдунавските низини;
• климатичен район на Дунавската хълмиста равнина - подрайон запад.
Съществува връзка между това райониране и горскорастителното райниране на България (Захариев и др., 1979). Според него лесничейството попада в Мизийска област (М) - подобласт Северна България. Заема един пояс и два подпояса, а именно:
М-I - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.)
М-I-1 - Подпояс на заливните и крайречни гори (0-600 м н.в.)
М-I-2 - Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-400 м н.в.)
Климатичен район на Крайдунавските низини
Този район обхваща най-ниската част на Дунавската равнина, като южната му граница е на около 30-40 км от река Дунав. Теренът му се състои от доста широки речни долини и ниски хълмисти и плоски възвишения между тях. Откритостта на този район на север създава благоприятни условия за безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради това зимата тук в сравнение с другите ниски части в страната е най-студена, пролетта настъпва рано и е сравнително хладна, лятото е горещо, а есента е по-топла от пролетта. Средната месечна температура за януари е -2,1°С. Снежната покривка се задържа в порядъка на 82 дни. Вегетационният период е около 6-7 месеца. Резкият контраст между зимните и летните топлинни условия и режима на валежите характеризира климата в този район като подчертано континентален.
Климатичен район на Дунавската хълмиста равнина - подрайон запад
Обхваща равнинно-хълмистия терен с разчленени плата, падини и склонове на реките и суходолията. Теренът е по-издигнат и хълмист. Зимните температурни условия не се отличават съществено от тези в предходния климатичен район, тъй като между двата района няма никаква климатична преграда. Средната януарска температура е около -2,1°С, но под влияние на релефа температурните условия са твърде различни, като в речните долини са значително по-ниски отколкото в съседните издигнати места. Средната продължителност на снежната покривка е 102 дни. Лятото е сравнително по-хладно, средната температура на въздуха през месец юли е около 20,2°С. Преобладаващите ветрове са слаби и духат от северзапад, но през зимата често духат и силни студени северни и североизточни ветрове. Вегетационният период също е около 6-6,5 месеца.
Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в Таблица № 2 и Таблица № 3.
Таблица 2
за температурата на въздуха
| Климатичен район с надморска височина в метри | Средна годишна температура | Средна от год. абсолютна минимална | Средна от год. абсолютна максимална |
|---|---|---|---|
| Лом | 6.8 | -14.2 | 23.9 |
Таблица 3
за количеството на валежите
| Климатичен район с надморска височина в метри | Сума валежи годишно в мм | Месец минимална валежна сума | Месец максимална валежна сума |
|---|---|---|---|
| Лом | 558 | ІІ-ІІІ-ІХ | V-VІ |
| Брусарци | 585 | ІІ-ІІІ-ІХ | V-VІ |
| Вълчедръм | 547 | ІІ-ІІІ-ІХ | V-VІ |
ДЛ ”Лом” не се отличава с широко почвено разнообразие. Срещат се следните основни почвени типове: алувиални, ливадно-блатни, излужени и карбонатни черноземи, както и светлосиви, сиви и тъмносиви горски почви.
Равнинният характер и малките наклони на водните течения не предполагат развитие на ерозионни процеси. Не стои така обаче въпроса със стръмния бряг на река Дунав от с.Горни Цибър до границата с ДЛ “Оряхово”, както и при селата Сливата и Орсоя - склона на бивша дунавска тераса. Там е в пълна сила действието на на бреговите свлачиша. Не са по слаби и свлачищните процеси по поречието на река Цибрица при с. Якимово. Ерозираните площи обхващат 87,8 ха или 2,2% от общата площ на лесничейството.
Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната
площ по почвени типове (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
| Типове горски почви | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| алувиална | 372.60 | 9.5 |
| ливадно-блатна | 168.10 | 4.3 |
| излужен чернозем | 855.20 | 21.9 |
| карнобатен чернозем | 957.70 | 24.5 |
| светлосива горска | 30.70 | 0.8 |
| сива горска | 1315.70 | 33.6 |
| тъмносива горска | 212.90 | 5.4 |
| Всичко: | 3912.9 | 100.0 |
Общата площ на ДЛ ”Лом” е 4740,9 ха, в това число 669,2 ха горски пасища. В района на лесничейството има 1899,5 ха гори на селскостопански организации, от които 410,8 ха са на предоставени от горския фонд земи (ПГФ) и 996,5 ха са създадени на собствени земи (ССФ), както и изключени неусвоени и неустроени – 492,2 ха (ИЗКЛ.). За тях са изготвени отделни лесоустройствени проекти.
По вид на собствеността разпределението е дадено в Таблица № 6.
Няма данни.
Над 71,8% от горите са със стопанско предназначение – 3432,3 ха, от които 3240,9 ха са залесена площ. Горите със специално предназначение заемат 639,4 ха (15,9%), от които 560,4 ха са залесена площ. Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица № 8.
В лесоустройствения проект от 1983 година е предвидено годишно ползване в размер на 23630 куб.м стояща маса от всички видове сечи. Общо за ревизионния период от 13 години (1983-1995) от всички видове сечи и гори са добивани средногодишно по 11297 куб.м или 47,8% от предвиденото по лесоустройствен проект, като ползването по години не е равномерно. Реализираното ползване от главни сечи е 45,4% от предвиденото, а от отгладни и санитарни сечи е 81,6% от предвиденото.
Общият размер на ползването от дървесина (с клони) за десетилетието 1996-2005 година е 132840 куб.м или средногодишно 13280 куб.м. Основната част от ползването по маса ще се реализира от главни сечи – 64,7%, по-малко от санитарни – 30,3% и незначителна част от отгледни и реконструкция – 5,0%.
Таблица 5
за разпределението на горската площ по
вид на земите
| Вид на земята | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| Залесена площ | 3801.30 | 80.2 |
| Незалесена дървопроизводителна площ | 111.60 | 2.4 |
| Недървопроизводителна площ | 158.80 | 3.3 |
| Горски пасища | 669.20 | 14.1 |
| Всичко: | 4740.9 | 100.0 |
Таблица 6
за разпределението на горската площ по
вид на горите
| Вид на горите | Площ в ха | % |
|---|---|---|
| Иглолистни | 1.40 | 0.0 |
| Широколистни високостъблени | 808.90 | 17.1 |
| За реконструкция | 742.40 | 15.7 |
| Издънкови за превръщане | 1352.80 | 28.5 |
| Нискостъблени | 1835.40 | 38.7 |
| Всичко: | 4740.9 | 100.0 |
Таблица 7
за разпределението на общата площ по
групи гори и функции (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
| Групи гори | Иглолистни | Широколистни | Всичко | |||
|---|---|---|---|---|---|---|
| обща площ | залесена | обща площ | залесена | обща площ | залесена | |
| ДС Функции | 1.40 | 1.40 | 3430.90 | 3239.50 | 3432.30 | 3240.90 |
| Защитни | 0.00 | 0.00 | 551.30 | 486.20 | 551.30 | 486.20 |
| Рекреационни | - | - | - | - | - | - |
| Защитени | 0.00 | 0.00 | 56.80 | 46.70 | 56.80 | 46.70 |
| Други | - | - | - | - | - | - |
| Общо ЗРЗТ | 0.00 | 0.00 | 608.10 | 532.90 | 608.10 | 532.90 |
| Общо ЗРЗТ+ДСФ | 1.40 | 1.40 | 4039.00 | 3772.40 | 4040.40 | 3773.80 |
| Общо ЗРЗТ | 0.00 | 0.00 | 639.40 | 560.40 | 639.40 | 560.40 |
| Общо ДСФ+ЗРЗТ | 1.40 | 1.40 | 4070.30 | 3799.90 | 4071.70 | 3801.30 |
| Горски пасища | 0.00 | 0.00 | 669.20 | 0.00 | 669.20 | 0.00 |
| Общо | 2.80 | 2.80 | 9417.90 | 8132.70 | 9420.70 | 8135.50 |
Санитарното състояние на горите в района на стопанството е сравнително добро. Продължителната суша през ревизионния период е главната причина за масово съхнене на акацията, както и в по-малка степен на ореха и дъба. Акациевите култури и насаждения, засегнати в различна степен от съхнене, са на площ от 1193,0 ха, което представлява 72,7% от общата площ заета с акация. Съхненето е главна причина за увеличеното ползване от санитарни сечи. От всички чисти орехови култури само 4.3% не са засегнати от съхнене.
Сухите дървета от своя страна стават естествен развъдник за всякакви насекоми и гъбни вредители, но повредите са незначителни и не излизат извън границите на допустимото. През 1983 год. тополовите култури по поречието и островните земи на река Дунав са били нападнати от педомерка, срещу която е водена авиохимична борба, пръскано е с ”Флибол”. През 1993 год. е водена авиобиологична борба с препарата ”Дипел” срещу гъботворка.
Установиха се и повреди от паша на много места. Положени са и усилия за предпазване от повреди от паша, но в това отношение успехите не са големи, особенно що се отнася до опазване на подраста.
Няма данни.
Няма данни.
На територията на ДЛ ”Лом” се намират следните защитени природни територии с обща площ 67,1 ха, от която 53,2 ха залесена и 13,9 ха незалесена:
Природен резерват ”Цибър” - обявен със заповед Nо 794 / 10.08.1984г. на КОПС при МС, с обща площ 34,3 ха, от която 24,2 ха залесена и 10,1 ха незалесена. Обявен е за защита на колония от гнездещи чапли, които в годината на лесоустройство не обитават вече острова.
Буферна зона на резерват ”Цибър” - 200 м ивица по западната граница на резервата с обща площ 10,3 ха, от която 6,5 ха залесена и 3,8 ха незалесена.
Историческо място ”Липена” - обявено със заповед Nо 913 / 03.04.1972 г. на МГОПС с обща залесена площ 22,5 ха. Гората е в много добро състояние.