НачалоЛесоустройствен проект

ДГС Лом

ДГС Лом
Контакт със звеното:
Директор: инж. Георги Генев
Телефон: 0971 60 105
Факс: 0971 60 104
Електронна поща: dgslom@abv.bg
Адрес: гр. Лом, ПК 3600, ул. Ал. Стамболийски 27

Отвори карта

Година: 2001
Ревизионен мериод: 0

На север граничи с държавната граница между България и Румъния - река Дунав, на изток с ДЛ ”Оряхово”, на юг с ДЛ ”Монтана”, а на запад с ДЛ ”Белоградчик” и ДЛ ”Видин”. Територията на ДЛ ”Лом” се намира в област Монтана и обхваща землищата на следните общини:
Oбщина гр. Лом, със следните населени места - гр.Лом с кварталите - Момин брод, Замфир, Младеново и селата: Добри дол, Сливата, Орсоя, Долно Линево, Станево, Ковачица, Трайково и Сталийска махала.
Oбщина с. Mедковец със следните населени места: с. Медковец, с. Аспарухово, с. Расово, с. Пишурка и с. Сливовик.
Община гр. Брусарци, със следните населени места - гр. Брусарци и селата: Василовци, Дондуково, Княжева махала, Дъбова махала, Крива бара, Киселево, Смирненски, Буковец и Одоровци.
Община гр. Вълчедръм, със следните населени места - гр. Вълчедръм и селата: Горни и Долни цибър, Златия, Разград, Игнатово, Ботево, Мокреш, Черни връх, Бъзовец и Септемврийци.
Община с. Якимово, със следните села: Якимово, Комощица, Дългоделци и Долно Церовене.

Територията на лесничейството е разположена в Северозападна България, Мизийска горскорастителна област - подобласт Северна България. По-големи комплекси гора има на островите Добрина (Керкенеза), Цибър, Скомен (Ковачев), Кича; в зоната ”дига-бряг” на р.Дунав, около с. Добри дол и с. Долни Цибър, по десните крайречни склонове по поречието на реките Лом и Цибрица, между селата Киселево, Буковец, Смирненски и Крива бара. Има също така и много по-малки площи гори разпръснати между работните земи.

Релефът на ДЛ ”Лом” представлява равнина с предимно хълмист характер, като 69.3% от дървопроизводителната площ на стопанството е разположена в релефната форма ”склон”. Облика на релефа в лесничейството дава oбширната льосова повърхнина, която е наклонена на север към река Дунав. Превишенията са незначителни. Най-високата точка се намира югозападно от с.Одоровци на границата с ДЛ “Белоградчик” при отдел No 22 - 250 м н.в. Най-ниската точка е на границата с ДЛ “Оряхово” на река Дунав в отдел № 51”з” – 25,5 м н.в.

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона Площ (хектари) %
равно (0-4) 734.70 18.8
полегато (5-10) 821.70 21.0
наклонено (11-20) 2209.90 56.5
стръмно (21-30) 126.90 3.2
мн.стръмно (над 31) 19.70 0.5
Общо: 3912.90 100.0

Хидроложките условия в района на ДЛ ”Лом” са сравнително добри. Хидрографската мрежа се очертава от водосборите на река Дунав в областта на долнодунавския басейн и реките Лом и Цибрица, извиращи от Стара планина, както и някои суходолия, които се вливат в река Дунав.

Oснoвните скали в района на ДЛ ”Лом” са изключително седиментни. Те са представени от льосови глини - 43.1%, льос - 29.8%, пясъци - 8.6%, глини - 7.4%, пясъчници - 7.2% и варовици - 3.9% от дървопроизводител ната площ. Цялата територия на стопанството попада в Дунавската плосконаслоена плоча.

Според класификационната схема на Събев и Станев ”Климатични райони на България и техния климат” - 1963 година, както и по данни от ”Климатичен справочник за Република България”, територията на ДЛ “Лом” се намира в Европейско-континенталната умерена климатична област. Обхваща два климатични района на Северна умерено-континентална климатична подобласт, а именно:
• климатичен район на Крайдунавските низини;
• климатичен район на Дунавската хълмиста равнина - подрайон запад.
Съществува връзка между това райониране и горскорастителното райниране на България (Захариев и др., 1979). Според него лесничейството попада в Мизийска област (М) - подобласт Северна България. Заема един пояс и два подпояса, а именно:
М-I - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.)
М-I-1 - Подпояс на заливните и крайречни гори (0-600 м н.в.)
М-I-2 - Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-400 м н.в.)
Климатичен район на Крайдунавските низини
Този район обхваща най-ниската част на Дунавската равнина, като южната му граница е на около 30-40 км от река Дунав. Теренът му се състои от доста широки речни долини и ниски хълмисти и плоски възвишения между тях. Откритостта на този район на север създава благоприятни условия за безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради това зимата тук в сравнение с другите ниски части в страната е най-студена, пролетта настъпва рано и е сравнително хладна, лятото е горещо, а есента е по-топла от пролетта. Средната  месечна температура за януари е -2,1°С. Снежната покривка се задържа в порядъка на 82 дни. Вегетационният период е около 6-7 месеца. Резкият контраст между зимните и летните топлинни условия и режима на валежите характеризира климата в този район като подчертано континентален.
Климатичен район на Дунавската хълмиста равнина - подрайон запад
Обхваща равнинно-хълмистия терен с разчленени плата, падини и склонове на реките и суходолията. Теренът е по-издигнат и хълмист. Зимните температурни условия не се отличават съществено от тези в предходния климатичен район, тъй като между двата района няма никаква климатична преграда. Средната януарска температура е около -2,1°С, но под влияние на релефа температурните условия са твърде различни, като в речните долини са значително по-ниски отколкото в съседните издигнати места. Средната продължителност на снежната покривка е 102 дни. Лятото е сравнително по-хладно, средната температура на въздуха през месец юли е около 20,2°С. Преобладаващите ветрове са слаби и духат от северзапад, но през зимата често духат и силни студени северни и североизточни ветрове. Вегетационният период също е около 6-6,5 месеца.
Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в Таблица № 2 и Таблица № 3.

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри Средна годишна температура Средна от год. абсолютна минимална Средна от год. абсолютна максимална
Лом 6.8 -14.2 23.9

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри Сума валежи годишно в мм Месец минимална валежна сума Месец максимална валежна сума
Лом 558 ІІ-ІІІ-ІХ V-VІ
Брусарци 585 ІІ-ІІІ-ІХ V-VІ
Вълчедръм 547 ІІ-ІІІ-ІХ V-VІ

ДЛ ”Лом” не се отличава с широко почвено разнообразие. Срещат се следните основни почвени типове: алувиални, ливадно-блатни, излужени и карбонатни черноземи, както и светлосиви, сиви и тъмносиви горски почви.
Равнинният характер и малките наклони на водните течения не предполагат развитие на ерозионни процеси. Не стои така обаче въпроса със стръмния бряг на река Дунав от с.Горни Цибър до границата с ДЛ “Оряхово”, както и при селата Сливата и Орсоя - склона на бивша дунавска тераса. Там е в пълна сила действието на на бреговите свлачиша. Не са по слаби и свлачищните процеси по поречието на река Цибрица при с. Якимово. Ерозираните площи обхващат 87,8 ха или 2,2% от общата площ на лесничейството.

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви Площ в ха %
алувиална 372.60 9.5
ливадно-блатна 168.10 4.3
излужен чернозем 855.20 21.9
карнобатен чернозем 957.70 24.5
светлосива горска 30.70 0.8
сива горска 1315.70 33.6
тъмносива горска 212.90 5.4
Всичко: 3912.9 100.0

Общата площ на ДЛ ”Лом” е 4740,9 ха, в това число 669,2 ха горски пасища. В района на лесничейството има 1899,5 ха гори на селскостопански организации, от които 410,8 ха са на предоставени от горския фонд земи (ПГФ) и 996,5 ха са създадени на собствени земи (ССФ), както и изключени неусвоени и неустроени – 492,2 ха (ИЗКЛ.). За тях са изготвени отделни лесоустройствени проекти.
По вид на собствеността разпределението е дадено в Таблица № 6.
Няма данни.
Над 71,8% от горите са със стопанско предназначение – 3432,3 ха, от които 3240,9 ха са залесена площ. Горите със специално предназначение заемат 639,4 ха (15,9%), от които 560,4 ха са залесена площ. Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица № 8.
В лесоустройствения проект от 1983 година е предвидено годишно ползване в размер на 23630 куб.м стояща маса от всички видове сечи. Общо за ревизионния период от 13 години (1983-1995) от всички видове сечи и гори са добивани средногодишно по 11297 куб.м или 47,8% от предвиденото по лесоустройствен проект, като ползването по години не е равномерно. Реализираното ползване от главни сечи е 45,4% от предвиденото, а от отгладни и санитарни сечи е 81,6% от предвиденото.
Общият размер на ползването от дървесина (с клони) за десетилетието 1996-2005 година е 132840 куб.м или средногодишно 13280 куб.м. Основната част от ползването по маса ще се реализира от главни сечи – 64,7%, по-малко от санитарни – 30,3% и незначителна част от отгледни и реконструкция – 5,0%.

 

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята Площ в ха %
Залесена площ 3801.30 80.2
Незалесена дървопроизводителна площ 111.60 2.4
Недървопроизводителна площ 158.80 3.3
Горски пасища 669.20 14.1
Всичко: 4740.9 100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите Площ в ха %
Иглолистни 1.40 0.0
Широколистни високостъблени 808.90 17.1
За реконструкция 742.40 15.7
Издънкови за превръщане 1352.80 28.5
Нискостъблени 1835.40 38.7
Всичко: 4740.9 100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко
обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена
ДС Функции 1.40 1.40 3430.90 3239.50 3432.30 3240.90
Защитни 0.00 0.00 551.30 486.20 551.30 486.20
Рекреационни - - - - - -
Защитени 0.00 0.00 56.80 46.70 56.80 46.70
Други - - - - - -
Общо ЗРЗТ 0.00 0.00 608.10 532.90 608.10 532.90
Общо ЗРЗТ+ДСФ 1.40 1.40 4039.00 3772.40 4040.40 3773.80
Общо ЗРЗТ 0.00 0.00 639.40 560.40 639.40 560.40
Общо ДСФ+ЗРЗТ 1.40 1.40 4070.30 3799.90 4071.70 3801.30
Горски пасища 0.00 0.00 669.20 0.00 669.20 0.00
Общо 2.80 2.80 9417.90 8132.70 9420.70 8135.50

Санитарното състояние на горите в района на стопанството е сравнително добро. Продължителната суша през ревизионния период е главната причина за масово съхнене на акацията, както и в по-малка степен на ореха и дъба. Акациевите култури и насаждения, засегнати в различна степен от съхнене, са на площ от 1193,0 ха, което представлява 72,7% от общата площ заета с акация. Съхненето е главна причина за увеличеното ползване от санитарни сечи. От всички чисти орехови култури само 4.3% не са засегнати от съхнене.
Сухите дървета от своя страна стават естествен развъдник за всякакви насекоми и гъбни вредители, но повредите са незначителни и не излизат извън границите на допустимото. През 1983 год. тополовите култури по поречието и островните земи на река Дунав са били нападнати от педомерка, срещу която е водена авиохимична борба, пръскано е с ”Флибол”. През 1993 год. е водена авиобиологична борба с препарата ”Дипел” срещу гъботворка.
Установиха се и повреди от паша на много места. Положени са и усилия за предпазване от повреди от паша, но в това отношение успехите не са големи, особенно що се отнася до опазване на подраста.

Няма данни.

Няма данни.

На територията на ДЛ ”Лом” се намират следните защитени природни територии с обща площ 67,1 ха, от която 53,2 ха залесена и 13,9 ха незалесена:
Природен резерват ”Цибър” - обявен със заповед Nо 794 / 10.08.1984г. на КОПС при МС, с обща площ 34,3 ха, от която 24,2 ха залесена и 10,1 ха незалесена. Обявен е за защита на колония от гнездещи чапли, които в годината на лесоустройство не обитават вече острова.
Буферна зона на резерват ”Цибър” - 200 м ивица по западната граница на резервата с обща площ 10,3 ха, от която 6,5 ха залесена и 3,8 ха незалесена.
Историческо място ”Липена” - обявено със заповед Nо 913 / 03.04.1972 г. на МГОПС с обща залесена площ 22,5 ха. Гората е в много добро състояние.