НачалоЛесоустройствен проект

ДГС Чипровци

ДГС Чипровци
Контакт със звеното:
Директор: инж. Красимир Вълков
Телефон: 09554 21 97
Факс: 09554 21 97
Електронна поща: dgstp_chiprovci@abv.bg
Адрес: гр. Чипровци, ПК 3460, ул. Васил Левски 19

Отвори карта

Година: 2007
Ревизионен мериод: 0

ДЛ "Чипровци" е носи името на тази част от Западна Стара планина, а именно Чипровска планина, където се намира. Седалището на неговата администрация се намира в едноименния гр. Чипровци. На север граничи с ДЛ "Монтана", на изток и югоизток с ДЛ "Говежда", на юг с високопланинското пасище по главното било на Стара планина, където минава и държавната граница с Р Сърбия, на запад с ДЛ "Чупрене", а на северозапад с ДЛ "Белоградчик".
Територията на лесничейството е разположена в югозападната част на област Монтана и обхваща изцяло община град Чипровци. Гората е разпръсната на големи и малки комплекси върху землищата на 9 села: Превала, Горна Лука, Митровци, Бели Мел, Челюстница, Горна Ковачица, Равна, Мартиново, Железна и гр. Чипровци.

ДЛ “Чипровци” се намира в Северозападна България върху северното подножие на Западна Стара планина - Чипровска планина. Оградено е от вододелните била на р. Лом и р. Лопушанска Огоста и от централното било на Чипровска планина. На североизток го загражда Широка планина от Предбалкана.
Формата на ДЛ ''Чипровци" е неправилно закръглена, със средна дължина в посока изток-запад около 20 км и средна ширина в посока север-юг 30 км.

Северните склонове на Западна Стара планина имат типичен планински релеф с високи, ясно изразени била, стръмни склонове и дълбоко врязани реки и долове. Чипровска планина е най-високият дял на Западна Стара планина и е дълга около 35 км. Започва от Светиниколската седловина и се простира на югоизток до седловината между Дебели рът и Сировичница. От северните склонове на планината водят началото си реките Огоста и Лом. По билото на Чипровска планина се издигат заоблени или купеновидни върхове и се простират заравнености, отделени с плитки, а на места с дълбоки и широки седловини. Главните върхове на Чипровска планина са: Миджур (2168 м), Мартинова чука (2011 м), Голяма чука (1967 м), Копрен (1964 м), Три чуки (1938 м), Вража глава (1936 м). В северна, североизточна и източна посока се отделят множество второстепенни била, които свършват при водосливите на реките Превалска и Чипровска Огоста.
Общият изглед на склона на планинската част до Предбалкана е подчертано планински, силно пресечен, със сравнително дълги вододелни била с обща посока юг-север и отделящи се от тях по-къси, но стръмни и много стръмни странични била.
Широка планина е част от Предбалкана и се простира почти успоредно на Западна Стара планина от хребета на Салашко-Превалското понижение, което навлиза в района на лесничейството е землището на село Превала и свършва чрез Веренишкото бърдо при яз. “Огоста”. Билото е ориентирано в посока запад-изток и преминава през следните върхове: Типчен (941 м), Господин, Тупанков чардак, Мечит, Костин, Церов връх. От този хребет в южна посока се отделят много, но къси била, вододели на левите притоци на р. Огоста.
В северната, предпланинска част на лесничейството релефът е вече хълмист. Отличава се със заоблени форми и на места има ясно изразен хълмист характер. Навсякъде обаче той остава ясно обособен орографски, с добре очертани била и оформена долинна мрежа.
Между най-ниската точка в района на лесничейството (250 м н.в.) в землището на с. Горна Ковачица край р.Огоста и най-високата точка на гората (1700 м н.в.) под връх Мартинова чука в местността “Деяница” има 1450 м превишение.

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона Площ (хектари) %
равно (0-4) 49.60 0.3
полегато (5-10) 56.00 0.4
наклонено (11-20) 1999.10 12.8
стръмно (21-30) 9871.50 63.0
мн.стръмно (над 31) 3702.70 23.6
Общо: 15678.90 100.0

В хидроложко отношение склоновете на планинската част на ДЛ “Чипровци” се отличават значително от предпланинската хълмиста част. В Стара планина реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил, без много извивки и постоянен воден дебит. Реките, които извират от хълмистата предпланинска част на лесничейството, имат непостоянен воден дебит и често се срещат суходолия.
Хидрографската мрежа в района на лесничейството се определя от хидрографията на р. Огоста и нейните притоци. Река Огоста води началото си от землището на с. Превала, като извира под връх Горно Язово. Тя е най-пълноводната река на територията на лесничейството, има най-голям водосборен басейн и сравнително постоянен дебит. Отначало тече в източна посока, а след гр. Монтана, извън пределите на лесничейството, течението й се изменя в североизточна посока. По-важен приток е Чипровска река (Мартиновска река). По-характерни притоци на Чипровската река са реките: Расточка, Найденица, Немова, Типъчка, Синята вода, Гнилидол и Бобички дол. Тези притоци в горните и средните си части са с много стръмни и скалисти брегове. По-характерни притоци на р.Огоста в района на с. Бели Мел са: Левица. Реката и Равнянска бара.

Геоложкият строеж в района на ДЛ “Чипровци” е много разнообразен. Застъпени са почти всички геоложки формации от палеозоя до кватернера включително. Палеозойската система (девон и перм) е разпространена в югозападната част на лесничейството и обхваща по-голямата част от Старопланинието. Тук са разположени няколко вида скални формации, а именно: девонски образувания, състоящи се от дибазови вулканични скали и след-силурски образувания, състоящи се от грано-диорити, диорити, порфирни гранити и габро. Пермски скали изграждат предимно територията на високопланинското пасище.
Скалните формации на триас са застъпени на сравнително голяма част от територия от лесничейството. Долният триас е представен от песъчливи лиски, пясъчници и конгломерати. Средният триас се разкрива във вид на тясна ивица мергелни варовици и варовици по южния склон на Предбалкана. Горният триас е представен от варовита брекча и варовици във вид на тясна ивица също по южното изложение на Предбалкана. Скалните формации на юра са представени от варовици, мергелни варовици, песъчливи варовици, песъчливи лиски, конгломерати, пясъчници и други.
Кредата е представена от мергелни варовици, варовици, песьчливо-глинести лисни и глинести лиски.
Най-често срещаната скала са пясъчниците, заемат 45,2% от дървопроизводителната площ на лесничейството. По произход това са седиментни скали, съставени от механично споени пясъци, съдържащи кварц, слюда, фелдшпати и спойващи вещества. На второ място са варовиците, които заемат 26,7% от дървопроизводителната площ на лесничейството. Те също са седиментни (утаечни) скали, разпространени предимно по южните склонове на Широка планина, в землищата на селата Превала, Г.Лука, Митровци, Б.Мел и др. Шистите са на трето място по разпространение.Те представляват уплътнени и затвърдени глини.

Според класификацията на Събев и Станев (Климатични райони на България и техният климат, 1963) територията на ДЛ "Чипровци" се намира в Европейско-континенталната климатична област, Умерено-континентална климатична подобласт. Обхваща два климатични района:
• Припланински климатичен район - Западна България;
• Планински климатичен район - Среднопланинска част.
Голяма част от северната и североизточната нископланинска част на лесничейството с надморска височина от 300 до 1000 м н.в. попада в припланинския климатичен район. Тук попадат 85% от площта на лесничейството. Климатичните условия се определят главно от по-ниската надморска височина, като се отличават с голямо разнообразие и бързи промени в стойностите на отделните метеорологични елементи, поради силно пресечения терен и наличието на ниски планини и предпланински ридове, дълбоко прорязани от речни долини или ограждащи отделни малки котловини. Климатът се намира под непосредственото и силно въздействие на издигащата се от юг Стара планина.
Зимата е твърде студена, средната температура през януари е -2,1оС. Поради значителната надморска височина пролетта е хладна и настъпва значително по-късно, отколкото в Дунавската равнина, което води до чувствително закъснение в развитието на вегетацията на горско-дървесната растителност. Лятото не е особено горещо. Средната температура е 16,5оС - 22,0°С, като средната температура през месец юли е 20,9оС. В по-високите места летните горещини почти не се чувстват, тъй като максималните температури не надминават 31оС - 36оС. През есента във високите части на района, средните температури на въздуха се задържат трайно под 10оС още през първата половина на октомври, а в най-ниските му части това става към 19 октомври. Есенните мразове оказват слабо влияние върху горско-дървесната растителност, тъй като вегетацията е почти напълно спряла. Продължителността на вегетационния период е около 6 месеца, от средата на април до средата на октомври.
Режимът на валежите е силно повлиян от Старопланинската верига. Зимните валежи са от сняг, значително по-големи от валежите в Дунавската равнина, особено при нахлуването на студени въздушни течения. През зимата средната сума на валежите е най-ниска (120-165 мм). Пролетната сума на валежите {175-285 мм) е значително по-голяма от зимната. Летните валежи се колебаят в доста широки граници (220-350 мм) в зависимост главно от надморската височина. Валежите през есента (150-215мм) са значително по-малки от летните и поради ниските температури са повечето са от сняг (70 до 90% от валежите). Общото увеличение на валежите е отразено в годишната им сума - 694 мм, като на места достига до 1000 мм, най-голяма за всички не-планински части на страната.
Първата снежна покривка се образува към 20.11., а последната към 01.04. Средната продължителност на зимата е до 111 дни. Снежната покривка е сравнително устойчива. Тук има средно годишно около 80 дни със снежна покривка, като през януари дебелината й достига до 40-50 см.
Планинският климатичен район обхваща териториите с надморска височина над 1000 м. С оглед бързото изменение на метеорологичните елементи във вертикално направление, той се разделя на две части: среднопланинска част (до 2000 м) и високопланинска част (над 2000 м). Температурите във височина се понижават по-силно през лятото и по-слабо през зимата, поради което планинският климат се характеризира с малка годишна амплитуда на температурата и увеличение на валежите.
Зимата е студена, средната температура през януари е от -3°С до -7°С. Въпреки ниските средни температури, абсолютните минимални температури не се така ниски, както в съседните котловини, понеже наклона на терена е значителен и няма благоприятни условия за допълнително радиационно изстиване на въздуха. Пролетта настъпва късно. Средната денонощна температура се задържа устойчиво над 10°С едва към края на май. Лятото е хладно, средната температура през юли е от 10°С до 16°С. Есента в този район е със значително по-благоприятен климат. През октомври средният брой на мрачните дни около 18-12, а на ясните дни около 6-8. Броят на дните с мъгла през същия месец е около 10. Температурата се задържа трайно над 10°С до края на септември, а над 5°С до към края на октомври.
Снежната покривка се отличава със своята устойчивост и дебелина. Максимална дебелина достига към средата на февруари (40-60 см), а в извънредни случаи в края на март достига 180-220 см в по-високите части. Продължителността на зимата е значително увеличена (4,5-5 месеца) за сметка на пролетта. Валежите през зимата се предимно от сняг (130-200 мм). От климатична гледна точка пролетта е най-неблагоприятния сезон от годината. Сумата на валежите за месеците март, април и май е средно 210-300 мм, летните валежи са 230-400 мм, а есенните са 170-250 мм. Годишният ход на валежите има континентален характер - зимните валежи са по-малко от летните. Характерна особеност на климата в Планинския климатичен район са честите и силни ветрове. Това е особено подчертано по откритите места с по-голяма надморска височина.
В заключение: климатичните условия в района на лесничейството не се отличават с особености, които да крият опасности за процеса на вегетацията. Количеството на валежите, общо взето е достатъчно даже и в най-ниските части на лесничейството. Разпределението им по сезони е благоприятно, с пролетен и летен максимум и слаба интензивност на засушаванията. Летните горещини и зимните студове в северната хълмиста част на лесничейството са значителни, но не така остри, както в областите с типичен умерено-континентален климат. Климатът в южната висока част  е типичен планински, с чести и обилни валежи, по-ниска средна температура и намалена амплитуда на температурите. Мокрите снеговалежи във високите части са голяма рядкост, което се дължи на благоприятното съчетание между режима на валежите и температурите. Скоростта на северните и северозападните ветрове е сравнително малка, поради което те не внасят съществени изменения в режима на валежите и влагата.
Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в Таблица № 2 и Таблица № 3.

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри Средна годишна температура Средна от год. абсолютна минимална Средна от год. абсолютна максимална
Припланински климат. район – западна част (300-1000 м н.в.) 7.0/11.0 31.0 / 36.0 -22.0 / -17.0
Планински климат. район – среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) 1.5 / 7.0 22.0 / 31.0 -21.5 / -20.0

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри Сума валежи годишно в мм Месец минимална валежна сума Месец максимална валежна сума
Припланински климат. район – западна част (300-1000 м н.в.) 680-1000 II VI
Планински климат. район – среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) 760-1150 II V-VI

В района на ДЛ “Чипровци" са формирани четири основни типа почва: сива горска, кафява горска и интразоналната хумусно-карбонатна почва, характерна за терените северно от пътя Бели мел - Превала. Съвсем ограничено поречието на р. Огоста е застъпена и алувиалната почва.
Земите от горския фонд в района на ДЛ “Чипровци” са добре облесени и ерозионните процеси имат ограничен характер. Ерозираната площ е около 156,4 ха или 1% от цялата дървопроизводителна площ на лесничейството.

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви Площ в ха %
алувиална 18.90 0.1
алувиално-ливадна 12.80 0.1
алувиално-делувиална 2.00 0.0
тъмносива горска 53.20 0.3
сива горска 6415.80 40.9
светлосива горска 1106.80 7.1
кафява горска тъмна 870.30 5.6
кафява горска преходна 4722.90 30.1
кафява горска светла 849.40 5.4
хумусно-карбонатна 1626.80 10.4
Всичко: 15678.9 100.0

Площта на ДЛ “Чипровци” е 16539,0 ха, от която 15280,7 ха или 92,5% е залесена.
По вид на собствеността разпределението е дадено в Таблица № 6.
Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица № 9.
В лесоустройственият проект от 1992 година е предвидено общо ползване в размер на 177755 куб.м (средно годишно 17775 куб.м), от което 8014 куб.м годишно от главни сечи и 9761 куб.м годишно от отгледни сечи и санитарни сечи. Отсечени са общо 103150 куб.м (средно годишно 10315 куб.м) или 58,3% от предвиденото. Изпълнението от главни сечи е 44652 куб.м (ср. год. 4465 куб.м) или 55,7%, а от отгледни и санитарни сечи 61484 куб.м (ср. год. 6148 куб.м) или 63,0% от предвиденото. Настоящото лесоустройство предвижда общ средно годишен добив без клони от 18167 куб.м – 7579 куб.м добив от главни сечи и 10588 куб.м от отгледни и санитарни сечи.

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята Площ в ха %
Залесена площ 15280.70 92.4
Незалесена дървопроизводителна площ 398.20 2.4
Недървопроизводителна площ 860.10 5.2
Всичко: 16539 100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите Площ в ха %
Иглолистни 3013.20 18.5
Широколистни високостъблени 2894.20 17.8
За реконструкция 4701.80 28.9
Издънкови за превръщане 5674.50 34.8
Всичко: 16283.7 100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко
обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена
ДС Функции 2773.60 2528.20 11914.10 11219.50 14687.70 13747.70
Защитни 200.20 196.70 1271.50 962.50 1471.70 1159.20
Рекреационни 22.50 22.50 82.30 80.00 104.80 102.50
Защитени 3.80 3.80 26.70 24.60 30.50 28.40
Други 13.10 13.10 231.20 229.70 244.30 242.80
Общо ЗРЗТ 239.60 236.10 1611.70 1296.80 1851.30 1532.90
Общо ЗРЗТ+ДСФ 3013.20 2764.30 13525.80 12516.30 16539.00 15280.60
Общо ЗРЗТ 239.60 236.10 1611.70 1296.80 1851.30 1532.90
Общо ДСФ+ЗРЗТ 3013.20 2764.30 13525.80 12516.40 16539.00 15280.70
Горски пасища - - - - - -
Общо 6266.00 5764.70 28663.30 26329.50 34929.30 32094.20

Общото фитосанитарно състояние на горите на територията на ДЛ “Чипровци” е сравнително добро. Повреди са установени на 6,7% от залесената площ на лесничейството, като най-засегнати са дъбовите (3,1%) и буковите (2,5%) насаждения.
Най-разпространената повреда е суховършие, което обхваща 586,4 ха залесена площ. На второ място е гниенето при бука, което е установено на 409,5 ха залесена площ. Повреди от снеговал и снеголом са наблюдавани най-често в иглолистни култури, но върху незначителни площи. Без стопанско значение са и повредите от шикалки и гали по бука, причинявани от буковата шикалчица.
Установени са повреди от зимна педомерка и ръждива борова листна оса.
Повредите от паша са незначителни – върху 2,2 ха площ.
През изминалия ревизионен период в района на лесничейството са станали 14 пожара и са опожарени над 385 дка горски насаждения. Най-много пожари са възникнали през 2000 г. – общо 9 при 341 дка опожарена горска площ.
Най-много са нарушенията от незаконна сеч – средно по 29 годишно. Отсечена е общо 1694,67 куб.м дървесна маса. Голям е и броя на ловните нарушения – 27 за отчетния период, като са убити 6 броя дивеч. Броят на нарушенията от незаконна паша е 28.

На територията на лесничейството са разпространени следните лечебни растения:
Бук (Fagus sylvatica), Зимен дъб (Quercus petraea), Благун (Quercus frainetto), Цер (Quercus cerrris), Космат дъб (Quercus pubescens), Бреза (Betula alba), Леска (Corylus avellana), Габър (Carpinus betulus), Елша (Alnus glutinosa), Бял бор (Pinus sylvestris), Черен бор (Pinus nigra), Акация (Robinia pseudoacacia), Шипка (Rosa canina), Трънка (Prunus spinosa), Червен глог (Crataegus monogyna), Черен глог (Crataegus pentagyna), Черен бъз (Sambucus nigra), Дрян (Cornus mass), Хвойна (Juniperus communis), Боровинки (Vaccinium sp.), Малина (Rubus idaeus), Къпина (Rubus hirtus), Жълт кантарион (Hypericum perforatum), Риган (Origanum vulgare), Бял равнец (Achilea millefolium), Червен кантарион (Centaurium erythraea), Коприва (Urtica dioica), Див джоджен, мента (Mentha spicata), Волски език (Phyllitis scolopendrium), Кукуряк (Helleborus odorus), Мащерка (Thymus sp.div.), Копитник (Asarum europaeum), Лазаркиня (Asperula odorata), Медуница (Pulmonaria oficinalis), Змиярник (Arum maculatum), Ягода (Fragaria vesca), Мъжка папрат (Dryopteris filix mas), Сладка папрат (Polypodium vulgare), Лечебен ранилист (Betonica officinalis), Подбел (Tussilago farfara), Ветрогон (Eryngium campestre), Еньовче (Galium verum), Здравец (Geranium sp.), Гръмотрън (Ononis arvensis), Синя жлъчка (Cichorium intybus), Вратига (Tanacetum vulgare) и др.

От растенията с природозащитен статус на територията на ДЛ “Чипровци” се среща само Сръбска рамонда (Ramonda serbica) – защитен вид, включен в Червената книга. Среща се по пътя между селата Митровци и Горна Лука, по скалите над пътя, около мостчето по скалното ждрело.
В Чипровска планина са установени над 200 вида птици, от които 145 вида гнездящи. Най-добре е представен разред Пойни птици с над 100 вида, по-голямата чяст от които са горски обитатели. Снай-голям брой видове са представени синигерите (7), кълвачи (8), с по 6 вида са овесарки и чучулигови, по 5 вида са мухоловки и дроздове. Обикновени за района са видовете: скален орел, обикновен мишелов, кукувица, горска ушата сова, зелен и пъстър кълвач, качулата и полска чучулига, лястовици, славей, сиво каменарче, кос, елов и буков певец, голям и дългоопашат синигер, сива и жълта овесарка, червенушка, черешарка, сойка, сврака. В широколистните гори се срещат видовете: гълъб хралупар, гривяк, гургулица, голям свирец, горски бекас, черноглаво и белогушо копринарче, поен и белогуш дрозд, кос, орехче, зелен и сив кълвач и много други.
В червената книга са включени следните видове: застрашени (9) – лещарка, малък ястреб, голям ястреб, малък орел, египетски лешояд, орел змияр, сокол орко, глухар, горски бекас; редки (3) – ливаден блатар, черен кълвач, сокол скитник. Видовете голям креслив орел, брадат лешояд, белоглав лешояд и черен лешояд не са наблюдавани през последните години и разпространението им в планината е под въпрос.
В Чипровска планина се срещат следните видове бозайници: елен, сърна, диво прасе, заек, вълк, лисица, язовец, златка и др. В Червената книга са включени 2 вида – вълка.

На територията на ДЛ “Чипровци” са обявени следните защитени природни обекти:
Защитена местност “Деяница” – обявена със заповед № 3751/30.11.1973 на МГОПС, с обща площ 30,0 ха. Гора.
Природна забележителност “Мишин камък” – обявена със заповед № 2634/21.09.1962 на ГУГ-София, с обща площ 0,5 ха. Пещера в землището на с. Превала.