НачалоЛесоустройствен проект

ДГС Белоградчик

ДГС Белоградчик
Контакт със звеното:
Директор: инж. Илиян Илиев
Телефон: 0936 45 31
Факс: 0936 45 31
Електронна поща: tpdgsbelogradchik@abv.bg
Адрес: гр. Белоградчик, ПК 3900 ул. Христо Ботев 2

Отвори карта

Година: 2001
Ревизионен мериод: 0

На север лесничейството граничи с ДЛ “Видин”, на изток - с ДЛ “Лом”, на югоизток - с ДЛ “Монтана”, на юг - с ДЛ “Чупрене”, а на запад - със СР Югославия.
Територията на ДЛ “Белоградчик” се намира в област Монтана и обхваща землищата на следните общини:
• община гр.Белоградчик, в която се намират землищата на следните населени места: гр.Белоградчик, с.Раяновци, с.Рабиша, с.Ошане, с.Вещица, с.Дъбравка, с.Салаш, с.Струин дол, с.Граничак, с.Върба, с.Гранитово, с.Сливовник, с.Пролазница, с.Извос, с.Боровица, с.Стакевци, с.Крачимир, с.Чифлик, с.Праужда.
• община гр.Димово, в която се намират землищата на следните населени места: гр.Димово, с.Лагошевци, с.Извор, с.Шипот, с.Костичовци, с.Бела, с.Острокапци, с.Кладоруб, с.Дълго поле, с.Воднянци, с.Карбинци, с.Скомля, с.Медовница, гара Орешец и с.Орешец, с.Върбовчец, с.Яньовец.
• община с.Ружници, в която се намират землищата на следните населени места: с.Ружинци, с.Динково, с.Роглец, с.Дреновец, с.Бело поле, с.Дражинци, с.Черно поле, с.Гюргич, с.Плешивец, с.Тополовец.

ДЛ “Белоградчик” се намира в северозападната част на България. Територията му обхваща горските комплекси разположени по западния дял на Стара планина до вр.Хайдушки камък на българо-югославската граница и намиращите се на североизток предпланински части. Северните части на лесничейството са разположени върху обширна част на Дунавската равнина, между и около водосборите на реките Арчар и Лом.
Очертанията на граничната линия на лесничейството образуват неправилна форма с дължина по посока “север-юг” около 40 км и “изток-запад” - около 50 км. Най-голямото разстояние между две крайни точки е 79 км, а най-малкото - около 20 км.
Частта от територията на стопанството разположена в предпланинието е накъсана от работни земи, а в Дунавската равнина тя се състои от отделни комплекси с различни площи, пръснати всред селскостопанския фонд.

В морфографско отношение, горите в района на лесничейството се простират в две области. На север това е Западната Дунавска хълмиста равнина с по-слаби различия в разчленението на релефа. От юг тя се ограничава от западната част на Северно-предпланинския разлом. Разломното раздробяване на основните структури на Западния (Белоградчишки) Предбалкан и тяхното по-късно моделиране от ерозионните и абразионните процеси са обусловили и малката средна височина на тази част на Предбалкана - 332 м, под влияние на тези процеси са били изваяни и неповторимите Белоградчишки скали.
На юг се простира линейно ориентирания релеф на Старопланинската верижна система. Ширината й в района на лесничейството не надминава 4-5 км. Започва от Белоградчишкия проход на българо-югославската граница при с.Салаш (530 м), след което се издига до вр.Расовити камък (1327 м) и вр..Жребче (1373 метра), за да добие вече истински планински характер. Височината є расте постепенно и достига 1721 м при вр.Хайдушки камък - най високата точка на стопанството.
Най-ниската точка на лесничейството е леглото на р.Лом при с.Динково - 92 м надморска височина.

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона Площ (хектари) %
равно (0-4) 567.40 2.2
полегато (5-10) 2445.70 9.4
наклонено (11-20) 9899.90 38.2
стръмно (21-30) 11937.80 46.0
мн.стръмно (над 31) 1089.90 4.2
Общо: 25940.70 100.0

Хидроложките условия в района на ДЛ “Белоградчик” са сравнително добри. Хидрографската мрежа се очертава от реките Арчар, Салашка, Стакевска и Скомля.
Под влияние на силната денудация и напредналата карстификация в района на лесничейството има два обособени карстови басейна - Белоградчишки и Салашки. Формиращите се води се движат на север, след като по система от разломи излизат като преливни извори. Най-значителен от тях е изворът Врелото при село Бела.
Недалеч от село Рабиша се намира едноименното езеро, което е с доказан тектонски произход. По площ то е най-голямото от този род езера у нас.
Подпочвени води в района на горско стопанство “Белоградчик” има само в равнинните му части, около селата Ружинци, Черно поле, Дражинци, Дреновец и гр.Димово.

Разнообразието на основните скали в този район е голямо. Най-широко разпространение има формацията на гранитите, представени от старопланинските калциево-алкални интрузии - гранити, гранодиорити и диабаз. Различните видове варовити скали също са широко застъпени. В северната и североизточна част на лесничейството те са представени от сармански варовици. По северните склонове на Белоградчишкия венец варовиците са представени от догерът. При с.Рабиша, хълмът под който се е образувала пещерата “Магурата” е от мергелни варовици.
Льосът е застъпен в равнинната североизточна част на стопанството.
Червените триаски пясъчници и конгломерати около Белоградчик са силно и своеобразно изветрели, вследствие на което са се формирали прочутите фигури на Белоградчишките скали.

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри Средна годишна температура Средна от год. абсолютна минимална Средна от год. абсолютна максимална
Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (50-200 м н.в.) 10.9 43.5 -35.4
Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (200-350 м н.в.) 11 43.5 -35.5
Предбалкански (припланински) климатичен район (350-1000 м н.в.) 10.9; 3.7 40.6; 42.5 -33.7; -38.3
Планински климатичен район –среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) 5.7; 4.6 36.8; 32.0 -26.7; -24.7

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри Сума валежи годишно в мм Месец минимална валежна сума Месец максимална валежна сума
Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (50-200 м н.в.) 505-610 III
Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (200-350 м н.в.) 493-661 II-III IV
Предбалкански (припланински) климатичен район (350-1000 м н.в.) 562-910 II-III VI
Планински климатичен район –среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) 832-1296 I-II VI

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви Площ в ха %
алувиална 17.70 0.1
алувиално-делувиална 22.70 0.1
излужен чернозем 1066.70 4.1
сива горска 12591.50 48.5
тъмносива горска 3889.80 15.0
светлосива горска 1204.00 4.6
кафява тъмна 1981.10 7.6
кафява преходна 3459.60 13.3
кафява светла 612.80 2.4
планинска горска тъмна 169.60 0.7
хумусно-карбонатна 925.20 3.6
Всичко: 25940.7 100.0

Площта на горско стопанство “Белоградчик”, установена при теренните проучвания е 28417,0 ха, от която предмет на устройството – 27654,3 ха и горски пасища 762,7 ха. Общата площ на предоставените от горския фонд земи на други ведомства е 26,459 ха. Общата площ на горите на бившите АПК, предоставени от горския фонд  (гори ПГФ ), възлизат на 1774,2 ха, за които е разработен отделен проект. Отделен проект е разработен и за Горските пасища. Такива лесоустройствени проекти са разработени и за горите на бившите АПК, създадени върху земеделски земи (гори ССФ) и за изключените, неустроени и новоустроени гори. Общата площ на горите ССФ възлиза на 620,0 ха, а на изключените и неустроени гори – 1013,9 ха.

Общата площ на горите със стопанско предназначение, вкл. горските пасища е 24132,6 ха, или 84,9% от площта на стопанството. Горите със специално предназначение са с обща площ 4284,4 ха или 15,1%. Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица № 8.

За ревизионният период (1984-1995) са отчетени от всички видове сечи 366165 куб.м стояща маса, при предвидени за същият период 404650 куб.м, което прави 90,5% изпълнение спрямо предвиденото по проекта. Средногодишно е реализирано ползване в размер на 30515 куб.м. Ползването по маса е сравнително неравномерно по години и с тенденция към намаляване.
Реализираното ползване от всички видове главни сечи е изпълнено 79% (предвидено 263850 куб.м, изпълнено 208520 куб.м). Реализираното ползване от всички видове отгледни и санитарни сечи е 112.0% (предвидено 140800 куб.м, изпълнено 157645 куб.м), като е получена от 56.9% от предвидената по лесоустройствен проект площ.
Общият размер на ползването, предвидено по ЛУП през десетилетието (1996-2005), е 427560 куб.м стояща маса или средногодишно по 42755 куб.м. Основната част от ползването ще се реализира от отгледни и санитарни сечи – 65,2%, като в т.ч. 29,1% отгледни и 36,1% санитарни. Ползването по маса от главни сечи възлиза на 28,3% и 6,3% от реконструкции.

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята Площ в ха %
Залесена площ 25373.60 89.3
Незалесена дървопроизводителна площ 567.10 2.0
Недървопроизводителна площ 1713.60 6.0
Горски пасища 762.70 2.7
Всичко: 28417 100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите Площ в ха %
Иглолистни 3424.20 12.0
Широколистни високостъблени 5061.30 17.8
За реконструкция 5258.00 18.5
Издънкови за прерастване 14135.40 49.7
Издънкови за превръщане 0.00 0.0
Нискостъблени 538.10 1.9
Всичко: 28417 100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко
обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена
ДС Функции 2878.00 2749.00 20491.90 19212.50 23369.90 21961.50
Защитни 82.80 79.90 1044.80 674.80 1127.60 754.70
Рекреационни 142.70 123.70 1770.00 1589.10 1912.70 1712.80
Защитени 318.80 241.10 645.80 424.00 964.60 665.10
Други 1.90 1.90 277.60 277.60 279.50 279.50
Общо ЗРЗТ 546.20 446.60 3738.20 2965.50 4284.40 3412.10
Общо ЗРЗТ+ДСФ 3424.20 3195.60 24230.10 22178.00 27654.30 25373.60
Общо ЗРЗТ 546.20 446.60 3738.20 2965.50 4284.40 3412.10
Общо ДСФ+ЗРЗТ 3424.20 3195.60 24230.10 22178.00 27654.30 25373.60
Горски пасища 0.00 0.00 762.70 0.00 762.70 0.00
Общо 7394.60 6837.80 52961.10 47321.50 60355.70 54159.30

Изтеклият период е характерен с настъпилите съществени негативни изменения в санитарното състояние на гората. Особено тревожно става състоянието в някои насаждения и култури, разположени предимно в ниския район на стопанството. Съхнене се забелязва и в повечето букови дървостои с възраст над 60 години в Раяновския участък. Причините за това съхнене са неправилното стопанисване и опазване в миналото от една страна, както и факта, че локализирания тук екотип на бука не съответства на природните дадености - малка надморска височина (между 350 и 750 метра), неблагоприятен влажностен и термичен режим на почвата, а в някой случай и това, че буковите насаждения са разположени предимно върху сиви, а не върху типичните за тях кафяви горски почви. Съхненето се наблюдава естественно и във високите части на стопанството, но по-слабо изразено, поради наличието на повече въздушна влага в тези гори.
През 1994 година e регистрирана поява на боровата листна оса. Следващата 1995 година са били регистрирани слаби нападения от гъботворка (под 10%) в издънковите гори върху площ от 364 дка.
През последните години все повече се заговори за трахеомикозен тип насаждения в издънковите дъбови гори. Под влияние на неблагоприятните климатични условия през последните години (високи температури, недостиг на почвена и атмосферна влага), както и силно изтощената коренова система на тези гори от многократното им издънково стопанисване, доведоха до разпространение на това заболяване.

Няма данни.

В карстовите хълмове - “глами” се срещат някои Балкански ендемити, като Сръбската рамонда (Ramonda serbica) и Дебелец на Веленовски (Sempervivum velenovskii).

На територията на ДЛ “Белоградчик” са обявени следните защитени природни територии:
Биосферен резерват ,,Чупрене,,
Създаден със заповед № 358/от 09.02.1973 като резерват “Чупрене”, с обща площ 936,5 ха (ГС “Чупрене”). Със същата заповед и по същото време е обявен и резервата “Орлов Камък” върху площ от 322,7 ха (ГС “Белоградчик” и ГС “Чупрене”). Заповед № 506/11.07.1979 разширява и приобщава двата резервата в един, под името “Чупрене” и го включва в списъка на биосферните резервати.
Биосферният резерват е обявен с обща площ 1439,2 ха, като обхваща 1384,6 ха държавен горски фонд, поделен между двете горски стопанства - Чупрене и Белоградчик. На ГС “Белоградчик” принадлежат 273,4 ха , в това число 211,2 ха залесена и 62,2 ха незалесена горска площ. Останалата площ от 54,6 ха включва поземлен фонд - високопланинските пасища.
Природна забележителност “Белоградчишки скали”, обявена с ПМС № 998/01.02.1949 и ПМС № 1171/24.09.1951 с обща площ 139,1 ха, от която 79,7 ха залесена и 59,4 ха незалесена площ. Със заповед № 601/01.07.1987 територията е разширена на 598,7 ха.
Природна забележителност “Венеца”, пещера в местността “Чукар” с обща площ 1,0 ха.
Природна забележителност “Магурата”, пещера в землището на с.Рабиша, с обща площ 82,0 ха.
Природна забележителност “Бялата вода”, Водопад на р.Стакевска, с обща площ 1,0 ха.
Природна забележителност “Боров камък”, скално образувание от червен пясъчник, съхранило за поколенията група естествени черборови дървета, с площ 1,3 ха.
Историческо място “Щръблина падина”, лобно място на партизанин, с площ 0,5 ха.
Историческо място “Ведерник”, място, където партизани са положили клетва, с площ 0,2 ха.
Историческо място “Кокошевец”, убежище на партизани и място на положена от тях клетва, с обща площ 0,5 ха.
Историческо място “Буков кладенец”, лобно място на партизанин, с площ 1,0 ха.
Историческо място “Басов дол”, лобното място на братя Башленски от партизанския отряд “Г.Бенковски”, с обща площ 5,0 ха.
Вековни дървета, обявени със заповед № 715/12.03.1975 на МГОПС:
1. Черен бор - единично дърво в землището на гр.Белоградчик, местността “Калето”, непосредствено до подотдел 283-1. Възраст 150 години, високо 25 м, гръдна обиколка 3,97 м.
2. Зимен дъб - две дървета в землището на с.Рабиша, непосредствено до подотдел 171 г; в местността “Над врелото”. Възраст 300 години, височина 17 м, гръдна обиколка 4 м.
3. Зимен дъб - единично дърво в землището на с.Извос в местността “Джерина чешма”, до подотдел 280 в. Възраст 350 години, височина 18 м, гръдна обиколка 4,80 м.
4. Цер - единично дърво в землището на с.Боровица, в близост до селото и до подотдел 280-в. Възраст 250 години, височина 19 м, гръдна обиколка 4,80 м.
5. Зимен дъб - единично дърво в землището на с.Върбовчец, до пътя за гара Орешец. Възраст 250 години, височина 17 м, гръдна обиколка 5,20 м.
6. Летен дъб - две дървета, намиращи се в двора на Добридолския манастир, в землището на с.Дреновец. Възраст 300 години, височина 18-18,5 м, обиколка 4 и 3,5 метра.
7. Черна топола - тринадесет еднородни дървета, намиращи се в поземления фонд на с.Динково. Приблизителната възраст е около 150 години, средната обиколка е от 7,54 до 10,05 метра, а височината от 15 до 23 метра.
Забележка: Всички вековни дървета се намират извън горския фонд на ДЛ “Белоградчик”.