НачалоЛесоустройствен проект

ДГС Оряхово

ДГС Оряхово
Контакт със звеното:
Директор: инж. Снежана Гарданска
Телефон: 09171 24 19
Факс: 09171 24 87
Електронна поща: dgs_oriahovo@abv.bg
Адрес: гр. Оряхово, ПК 3300, ул. Коста Лулчев 5

Отвори карта

Година: 2001
Ревизионен мериод: 0

Държавно горско стопанство “Оряхово” се намира в Северна България. На север граничи с държавната граница между България и Румъния - река Дунав, на изток с ДГС ”Плевен”, на юг с ДГС ”Враца”, а на запад с ДГС ”Лом” и ДГС ”Монтана”.
Територията на ДГС ”Оряхово” се намира в област Монтана и обхваща землищата на следните общини:
Oбщина гр. Оряхово, със следните населени места - гр.Oряхово и селата:
Галово, Горни Вадин, Долни Вадин, Лесковец, Остров и Селановци.
Oбщина с. Хайредин, със следните населени места: с. Хайредин,
с. Ботево, с. Бързина, с. Рогозен, с. Манастирище и с. Михайлово.
Община гр. Мизия, със следните населени места - гр.Мизия и Сараево,
и селата: Войводово, Крушовица, Липница, и Софрониево.
Община гр. Козлодуй, със следните населени места - гр.Козлодуй и
селата: Бутан, Гложене, Крива бара и Хърлец.
Община гр. Кнежа, със следните населени места - гр.Кнежа и селата:
Бреница, Еница и Лазарово.

Територията на стопанството е разположена в Мизийска област - подобласт Северна България. По-големи комплекси гора има на островите Козлодуй, Лесковец (Есперанто), Език (Масата), в зоната ”дига-бряг” на р. Дунав, около град Оряхово и по поречието на реките Огоста, Скът и Искър, между селата Лесковец - Галово - Остров - Горни и Долни Вадин. Има също така и много по-малки площи гори, разпръснати между работните земи.

Релефът на ДГС ”Оряхово” представлява равнина със слабо изразен хълмист характер, като 28.6% от дървопроизводителната площ на стопанството е разположена в релефната форма - склон. Превишенията на територията на лесничейството са незначителни. Най-високата точка се намира западно от гр. Оряхово при 322 ССФ ”и” – 223,5 м н.в. Най-ниската точка е в отдел № 70 ”м” – 23,0 м н.в.

Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена

Степен на наклона Площ (хектари) %
равно (0-4) 1959.20 47.0
полегато (5-10) 724.60 17.4
наклонено (11-20) 1355.60 32.5
стръмно (21-30) 110.70 2.7
мн.стръмно (над 31) 15.40 0.4
Общо: 4165.50 100.0

Хидроложките условия в района на ДГС ”Оряхово” са сравнително добри. Хидрографската мрежа се очертава от водосборите на реките Дунав, Огоста, Скът, Искър и някои суходолия, които се вливат в река Дунав.
Максималният месечен отток на река Дунав е през месец май и е свързан с пролетното прииждане на реката (черешови води). Високите пролетни води заливат островите в района на стопанството и речните тераси до дигите и създадените върху тях култури остават под водата, което от своя страна влошава растежните условия. През някои години заливанията се задържат до месец август. Високите води размиват и подриват бреговете и предизвикват срутвания. Построени са диги край Козлодуй, Гложене и Остров за защита на крайбрежните земи от високите Дунавски води, както и кореции на р.Огоста.

Oснoвните скали в района на ДГС ”Оряхово” са изключително седиментни.Те са представени от льос - 70.1%, варовици - 22.1%, пясъци - 6.5%, глини - 1.0% и варовити пясъчници - 0.3% от дървопроизводителната площ. Цялата територия на стопанството попада в Дунавската плосконаслоена плоча. Моретата от Долна и Горна Креда на Мезозоя и на Терциера от Неозоя са оставили дебели наслаги.

Според класификационната схема на Събев и Станев ”Климатични райони на България и техния климат” - 1963 година, както и по данни от ”Климатичен справочник за Република България”, територията на ДГС ”Оряхово” се намира в Европейско-континенталната умерена климатична област, Северна умерено-континентална климатична подобласт. Обхваща два климатични района, а именно:
• климатичен район на Крайдунавските низини
• климатичен район на Дунавската хълмиста равнина - подрайон запад
Според горскорастителното райониране лесничейството попада в Мизийска област - подобласт Северна България. Заема един пояс и два подпояса от него, а именно:
М-I - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.)
М-I-1 - Подпояс на заливните и крайречни гори (0-600 м н.в.)
М-I-2 - Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-400 м н.в.)
Климатичен район на Крайдунавските низини
Този район обхваща най-ниската част на Дунавската равнина, като южната му граница е на около 30-40 км от река Дунав. Откритостта на този район на север създава благоприятни условия за безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради това зимата тук в сравнение с другите ниски части в страната е най-студена (гр.Кнежа), пролетта настъпва рано и е сравнително хладна, лятото е горещо, а есента е по-топла от пролетта. Средната месечна температура за януари е -2,2°С. Снежната покривка се задържа в порядъка на 93 дни. Характерни за пролетта са късните пролетни мразове. Вегетационният период е около 6-7 месеца. Резкият контраст между зимните и летните топлинни условия и режима на валежите характеризира климата в този район като подчертано континентален.
Климатичен район на Дунавската хълмиста равнина- подрайон запад
Обхваща равнинно-хълмистия терен с разчленени плата, падини и склонове на реките и суходолията. Зимните температурни условия не се отличават съществено от тези в предходния климатичен район, тъй като между двата района няма никаква климатична преграда. Средната януарска температура е около -2,1°С. Средната продължителност на снежната покривка е 112 дни. Пролетта настъпва също така сравнително рано. Пролетните мразове са често явление и тук те са особено опасни, защото се явяват и след започването на вегетационния период и нанасят значителни повреди главно на културите. Лятото е сравнително по-хладно, средната температура на въздуха през месец юли е около 20,2°С. Вегетационният период е около 6-6,5 месеца и като се изключат късните пролетни мразове, благоприятства развитие на горската растителност.
Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в Таблица № 2 и Таблица № 3.

Таблица 2
за температурата на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри Средна годишна температура Средна от год. абсолютна минимална Средна от год. абсолютна максимална
Оряхово 7.8/16.3 -24.9 39.7
Кнежа 5/16.6 - -

Таблица 3
за количеството на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри Сума валежи годишно в мм Месец минимална валежна сума Месец максимална валежна сума
Оряхово 501 II-III VI

ДГС ”Оряхово” не се отличава с широко почвено разнообразие. Срещат се следните основни почвени типове: алувиални, алувиално-ливадни, ливадно-блатни, типични, излужени и карбонатни черноземи.
Равнинният характер и малките наклони на водните течения не предполагат развитие на ерозионни процеси. Не стои така обаче въпроса със стръмния бряг на река Дунав при края на Хайрединския вал - границата с ДЛ “Лом”; участъка Оряхово-Лесковец и селата Горни и Долни Вадин. Там е в пълна сила действието на бреговите свлачиша. Не са по-слаби и свлачищните процеси по поречията на реките Огоста при с. Софрониево и Скът при гр. Мизия. Ерозионните площи са както в нискостъблени и иглолистни гори, така и в гори за реконструкция и заемат 53,2 ха или 1,1% от общата площ на стопанството.

Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Типове горски почви Площ в ха %
алувиална 1771.80 42.5
алувиално-ливадна 46.40 1.1
ливадно-блатна 192.10 4.6
типичен чернозем 320.00 7.7
излужен чернозем 252.00 6.0
карбонатен чернозем 1583.20 38.0
Всичко: 4165.5 100.0

Общата площ на ДГС ”Оряхово” е 4509,0 ха, в това число 68,6 ха горски пасища. Заедно с предоставените от горския фонд площи в размер на 545,3 ха., общата площ на горският фонд е 5054,3 ха.
В района на стопанството има 1932,3 ха гори на селскостопански организации, от които 545,3 ха са на предоставени от горския фонд земи (ПГФ) и 1217,4 ха са създадени на собствени земи (ССФ), както и изключени, неусвоени и неустроени - 169,6 ха (ИЗКЛ.). За тях са изготвени отделни лесоустройствени проекти.
Общо дървопроизводителната площ на стопанството е 4165,5 ха, което е 93,8% от общата му площ. Недървопроизводителната горска площ е 274,9 ха, или 6,2% от общата площ.
В лесоустройствения проект от 1983 година е предвидено общо ползване в размер на 632540 куб.м или 48657 куб.м средно годишно за периода от 1983 до 1995 година. През ревизионния период са отсечени общо 278561 куб.м или средногодишно ползване в размер 21428 куб.м (44% от предвиденото). От главни сечи са добити общо 272190 куб.м или 43,8% от предвиденото, а от отгледни и санитарни сечи 6371 куб.м или 56,0% от предвиденото по ЛУП. Съгласно настоящият лесоустройствен проект общия размер на ползването от дървесина за десетилетието (1996-2005) с клони е 250870 куб.м или средно годишно 25090 куб.м

Таблица 5
за разпределението на горската площ по вид на земите

Вид на земята Площ в ха %
Залесена площ 3510.50 77.9
Незалесена дървопроизводителна площ 655.00 14.5
Недървопроизводителна площ 274.90 6.1
Горски пасища 68.60 1.5
Всичко: 4509 100.0

Таблица 6
за разпределението на горската площ по вид на горите

Вид на горите Площ в ха %
Иглолистни 23.30 0.5
Широколистни високостъблени 2305.40 51.1
За реконструкция 170.10 3.8
Издънкови за превръщане 172.50 3.8
Нискостъблени 1837.70 40.8
Всичко: 4509 100.0

Таблица 7
за разпределението на общата площ по групи гори и функции (горски фонд, предоставен горски фонд, горски поляни и гори в селскостопанския фонд)

Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко
обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена
ДС Функции 20.70 17.90 2391.50 1940.30 2412.20 1958.20
Защитни 2.20 2.20 1995.10 1528.00 1997.30 1530.20
Рекреационни 0.00 0.00 20.50 14.40 20.50 14.40
Защитени 0.00 0.00 10.00 7.70 10.00 7.70
Други - - - - - -
Общо ЗРЗТ 2.20 2.20 2025.60 1550.10 2027.80 1552.30
Общо ЗРЗТ+ДСФ 22.90 20.10 4417.10 3490.40 4440.00 3510.50
Общо ЗРЗТ 2.60 2.20 2025.60 1550.10 2028.20 1552.30
Общо ДСФ+ЗРЗТ 23.30 20.10 4417.10 3490.40 4440.40 3510.50
Горски пасища 0.00 0.00 68.60 0.00 68.60 0.00
Общо 48.80 42.40 10928.40 8530.90 10977.20 8573.30

Санитарното състояние на горите в района на стопанството е сравнително добро. Продължителната суша през ревизионния период е главната причина за масово съхнене на акацията и черния бор. Сухите дървета от своя страна стават естествен развъдник за всякакви насекоми и гъбни вредители. Установиха се и повреди от паша на много места. Съхненето е главна причина за увеличеното ползване от санитарни сечи. Засилено съхнене се наблюдава и при ореховите култури. Основна причина за това е късния пролетен мраз през 1993 год.
От насекомните вредители най-много повреди нанасят и то основно в разсадниците: тополов листояд, цвеклов хоботник, тополова стъклянка и тополов сечко, както и дъбова листоврътка в горите. Положени са усилия за предпазване от повреди от паша, но в това отношение успехите не са големи, особенно що се отнася до опазване на подраста.

Няма данни.

Няма данни за растенията.
Защитени животински видове: таралеж, прилепи, видра, къдроглав пеликан, голям и малък корморан, лопатар, голяма и малка белочела гъска, червеногуша гъска, сива гъска, ням лебед, червен ангъч, сива патица, потапница, малка рибарка, дневни и нощни грабливи птици, костенурки, зелен гущер, жълтокоремник, слепок, пепелянка, обикновена водна змия, пъстър смок, смок мишкар, стрелец, вдлъбнаточел смок, безкрак гущер.

На територията на ДГС ”Оряхово” се намират следните защитени природни територии:
Историческо място ”Козлодуйски бряг”, обявено със заповед № 913 / 08.04.1972 год. на МГОПС с обща площ 10.0 ха, от която 9.2 ха залесена и 0.8 ха незалесена.
Историческо място ”Камъка”, обявено със заповед № 103 / 14.02.1980 год.на КОПС при МС с обща незалесена площ 0.4 ха.
Природни забележителности, обявени със заповед № 1301 / 05.05.1974 г. на МГГП са обявени за природни забележителности 5 броя вековни дървета, от които само един вековен летен дъб е в горския фонд.