
ДГС Берковица
ДГС Берковица
Контакт със звеното:
Директор: инж. Александър Драгиев
Телефон: 0953 88 995
Факс: 0953 88 996
Електронна поща: dgsberkovica@abv.bg
Адрес: гр. Берковица, ПК 3500, ул. Митрополит Кирил 13
Година: 2004
Ревизионен мериод: 0
Територията на лесничейството се намира в Северозападна България и попада в югозападната част на област Монтана, община Берковица. Съседни държавни лесничейства са, както следва: на изток то граничи с ДЛ “Враца”, на юг с ДЛ “Своге” (Софийска област) и УОГС “Петрохан”; на югозапад с високопланински пасища, отвъд който е границата с Република Сърбия, на запад с ДЛ “Говежда” и на север с ДЛ “Монтана”.
Площта на лесничейството е разположена в землищата на следните населени места:
Община Берковица - гр.Берковица, с.Бальовица, с.Бисрилица, с.Бокиловци, с.Боровци, с.Гаганица, с.Замфирово, с.Комарево, с.Костенци, с.Лесковец, с.Мездра, с.Песочница, с.Пърличево, с.Ришовица и с.Черешовица.
Община Вършец - гр.Вършец, с.Спанчевци, с.Стояново, с.Долно Озирово, с.Горно Озирово, с.Горна Бела речка и с.Долна Бела речка.
Територията на лесничейството е разположена върху северните склонове на западна Стара планина и част от Западния Предбалкан. По-конкретно, на юг то обхваща горските комплекси по северните дялове на планините Берковска (от границата с ДЛ “Говежда” до тази с УОГС “Петрохан”) и Козница (от Тодорини кукли до дефилето и пътя за гара Лакатник). В източната си част, лесничейството е разположено върху западните и югозападни дялове на Врачанската планина.
Очертанията на граничната линия на лесничейството образуват неправилна бъбрековидна форма. Средната дължина (по права линия) в посока северозапад-югоизток е около 37 км, а в посока североизток-югозапад - 26 км. Най-голямото разстояние между две крайни точки е 38 км, а най-малкото 13 км.
Релефът на лесничейството е много разнообразен. Типично планински е релефът в Стара планина. Билата са с ясно изразена високо издигната инициална повърхнина (около 1300-1700 м н.в.) и склонове с дълбоки ерозионни врязвания, спускащи се към дълбоките речни корита до 450-650 м н.в.
В югозападната и западната част на лесничейството е застъпен ниско до средно планински ридов релеф с по-слабо издигната повърхнина (около 700-1000 м н.в.)
Териториите прилежащи към Врачанската планина, са част от вътрешния Предбалкан. По южната периферия на Бързийско-Ботунското понижение минава морфоструктурната граница между Главната верига и същинския Предбалкан.
В централната част на лесничейството горските масиви са разположени върху хълмисто-ридов релеф (350-500 м н.в.), а северните части са разположени върху равнинно-хълмист релеф (до 400 м), учленен на места от потъване през неоген - кватера (150-200 м).
Най-голямата надморска височина в горския фонд е в отдел 133 е - 1932 м, а най-ниската в отдел 44 г - 198 м н.в.
Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната
площ спрямо наклона на терена
Степен на наклона | Площ (хектари) | % |
---|---|---|
равно (0-4) | 69.60 | 0.3 |
полегато (5-10) | 828.00 | 3.3 |
наклонено (11-20) | 6606.80 | 26.7 |
стръмно (21-30) | 11270.20 | 45.5 |
мн.стръмно (над 31) | 5973.00 | 24.1 |
Общо: | 24747.60 | 100.0 |
Многобройните малки и големи водни течения, които протичат през територията на лесничейството са притоци на р.Огоста в нейното горно течение. В планинската част реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил и постоянен воден дебит. Обратно, реките и доловете извиращи от хълмистите предпланински части има променлив воден дебит и често се срещат суходолия.
Територията на лесничейството включва водосборите на реките: Златица, Бързия с приток Берковска река и Ботуня с приток р.Черна.
Разнообразието на основните скали на територията на лесничейството е голямо. В Старопланинската верига са разположени две формации: в югозападната част диабазфилитоидната формация (филитоидни и зелени шисти, кварцити, гранити и диорити) и в централната южна част на лесничейството формацията на старопланинските калциево-алкални интрузии (гранити и гранодиорити).
На юг от линията Бистрилица - Боровци - Замфирово - Пърличево, в хълмисто-предпланинския и част от равнинно-хълмистия подпояси се е формирала твърде разнолика платформа от средно до силно изветрели кварцити, пясъчници, конгломерати (вкл. и богата гама от преходи между тях), както и от песъчливи варовици и варовити пясъчници, лиски, гама от различни видове мергели и варовици. На север от споменатата линия изцяло в равнинно-хълмистия подпояс се е развила платформа от по-устойчиви варовици от долната и горната креда. Варовиците са разпространени и в югоизточната и източната част на стопанството - териториите прилежащи към част от вътрешния Предбалкан (Г.Б.Речка - средно триаски) и Врачанска планина (Г.Озирово - от юра и апта).
По течението на реките Златица, Бързия, както и някои от по-големите им притоци са формирани халоцен и кватерни речни тераси (наносни), предимно от пясъци и чакъл.
Съгласно “Климатичните райони на България и техния климат” (Събев и Станев, 1963), територията на лесничейството попада в Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област. В зависимост от значителните различия, които се проявяват в комплекса от физико-географски условия, имащи значение за климата на района, частите с различна надморска височина се числят към следните климатични райони:
Северен климатичен район на Дунавската равнина;
Планински климатичен район - Среднопланинска част (1000-2000 м н.в.).
Според горскорастителното райониране на България (Захариев и др., 1979) територията на лесничейството попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България и обхваща два пояса и пет подпояса.
М-І-2 - Подпояс на равнинно-хълмистите гори (0-400 м н.в.)
Тук попадат горските площи разположени в най-ниските части на лесничейството. Средната януарска температура е отрицателна - между -0,3оС и -3,2оС. Снежната покривка се задържа от 41 до 63 дни. Дължината на вегетационния период е 6,5 до 7 месеца.
М-І-3 - Хълмисто-предпланински подпояс на смесените широколистни гори (400-600 м н.в.)
Той обхваща горските площи разположени в ниските, средновисоките и част от високите хълмисти райони на Предбалкана. Средната януарска температура е между -1,3оС и -2,5оС. Снежната покривка се запазва между 40 и 67 дни. Дължината на вегетационния период е 6-6,5 месеца.
М-ІІ-1 - Нископланински подпояс на горите от горун, бук и ела (600-1000 м н.в.)
Тук са разположени горите, намиращи се във високите части на Предбалкана и северните склонове на Стара планина. Средната януарска температура е между -1,6 и -3,4оС. Снежната покривка се задържа между 48 и 82 дни. Дължината на вегетационния период е между 5,5 и 6 месеца.
М-ІІ-2 - Среднопланински подпояс на горите от бук, ела и смърч (1000-1500 м н.в.)
Обхваща високите части на лесничейството. Средната януарска температура е между -2,3оС и -5,2оС. Снежната покривка се задържа от 84-142 дни. Дължината на вегетационния период е 4-5 месеца.
М-ІІ-3 - Горскопланински подпояс на смърчовите гори (1500-1800 м н.в.)
Този подпояс е най-малък по площ и обхваща само най-високите части на лесничейството непосредствено под вр.Ком. Средната януарска температура е между -4,1 и -5,0оС. Снежната покривка се задържа около 140 дни, а дължината на вегетационния период е около 3,5-4 месеца.
Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в Таблица № 2 и Таблица № 3.
Таблица 2
за температурата на въздуха
Климатичен район с надморска височина в метри | Средна годишна температура | Средна от год. абсолютна минимална | Средна от год. абсолютна максимална |
---|---|---|---|
Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (до 1000 м н.в.) | 10.6 / 11.7 | 38.5 / 43.5 | -22.9 / -33.5 |
Планински климатичен район –среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) | 4.8 / 7.0 | 28.2 / 35.5 | -22.2 / -26.7 |
Таблица 3
за количеството на валежите
Климатичен район с надморска височина в метри | Сума валежи годишно в мм | Месец минимална валежна сума | Месец максимална валежна сума |
---|---|---|---|
Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (до 1000 м н.в.) | 493-661 | II-III | VI |
Планински климатичен район –среднопланинска част (1000-2000 м н.в.) | 832-1296 | I-II / VIII-IX | VI |
В рамките на всеки лесорастителен пояс съществуват един или повече почвени типа, които са в зависимост от съществуващите в миналото и днес различни съчетания на почвообразуващи фактори. На територията на лесничейството се срещат следните типове почви:
• В Долния равнинно-хълмист и хълмисто предпланински пояс на дъбовите гори (0-700 м н.в.) - сивите горски почви;
• В средния Планински пояс на горите на бук и иглолистни (700-1800 м н.в.) - кафяви горски почви;
• Във Високопланинския пояс (над 1800 м) - планинско-горски тъмноцветни.
Освен посочените почвени типове, съществуват и почвени типове в различните горскорастителни зони, пояси и подпояси, известни като интразонални почви. От тях в района на лесничейството се срещат хумусно-карбонатните почви.
В района на лесничейството щетите нанесени от ерозията са незначителни – засегнати са 634 ха или 2,4% от общата площ. Важни фактори за развитието на ерозинните процеси са: силно пресечения терен, наклонът, интензивната обработка и пашата.
Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната
площ по почвени типове (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
Типове горски почви | Площ в ха | % |
---|---|---|
сива горска | 10266.50 | 41.5 |
тъмносива горска | 2658.70 | 10.7 |
светлосива горска | 1031.90 | 4.2 |
кафява тъмна | 4336.00 | 17.5 |
кафява преходна | 4954.40 | 20.0 |
кафява светла | 488.90 | 2.0 |
планинска горска тъмна | 36.10 | 0.1 |
хумусно-карбонатна | 975.10 | 3.9 |
Всичко: | 24747.6 | 100.0 |
Общата площ на ДЛ “Берковица”, установена при настоящата ревизия възлиза на 26450,7 ха, в т.ч. Народен парк “Врачански Балкан” - 3907,9 ха.
Общо предоставените площи (по заповеди), без да се изключват от ДГФ, които продължават да действат към 31.12.1998 год. възлизат на 88,3 ха. Чуждите земи в ДГФ (пътища от РПМ и др.) са с площ 18,4 ха. Горите, създадени върху земи от поземления фонд (гори ССФ) са с площ 158,6 ха в т.ч. на територията на НП “Врачански Балкан” - 14,9 ха. Земите по чл.10, ал.5 (подлежащи на реституция) са с площ 522,0 ха, от която залесена 498,8 ха.
По вид на собствеността разпределението е дадено в Таблица № 6.
Няма данни.
От залесената площ (24661,1 ха), 20706,9 ха или 84,0% са насаждения с естествен произход, културите заемат 3934,3 ха или 15,9% и 19,9 ха или 0,1% са клек. Незалесената дървопроизводителна площ включва: сечища - 25,1 ха; пожарища - 17,2 ха и голини - 44,2 ха. От недървопроизводителните площи с най-голям дял са: нелесопригодните площи - 782,1 ха; поляните - 417,8 ха, нелесопригодните голини - 177,2 ха и скалите - 104,1 ха.
Според функциите площта на ДЛ “Берковица” се разпределя, както следва:
• Гори и земи основно с дървопроизводителни и средообразуващи функции - 15987,0 ха (60,4%), от която залесена 15644,7 ха (59,1%);
• Гори и земи със специални функции - 10463,7 ха (39,6%), от която залесена - 9016,4 ха (34,1%), в т.ч. клек 19,9 ха.
Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица № 9.
По лесоустройствен проект (1988-1998 г.) е било предвидено ползване в размер на 441650 куб.м стояща маса с клони или средногодишно по 40150 куб.м. По проект е работено 11 години, като е рализирано ползването от 423293 куб.м или средногодишно по 38481 куб.м. Това показва, че ползването от всички видове сечи е изпълнено на 95,8% спрямо предвиденото по проект. Общо от главни сечи са добити 137969 куб. м или 78,3% от предвиденото, а от отгледни и санитарни сечи 285324 куб. м или 107,5% от предвиденото по ЛУП.
Таблица 5
за разпределението на горската площ по
вид на земите
Вид на земята | Площ в ха | % |
---|---|---|
Залесена площ | 24661.10 | 93.2 |
Незалесена дървопроизводителна площ | 86.50 | 0.3 |
Недървопроизводителна площ | 1703.10 | 6.4 |
Горски пасища | 0.00 | 0.0 |
Всичко: | 26450.7 | 100.0 |
Таблица 6
за разпределението на горската площ по
вид на горите
Вид на горите | Площ в ха | % |
---|---|---|
Иглолистни | 4005.40 | 15.1 |
Широколистни високостъблени | 8176.70 | 30.9 |
За реконструкция | 3077.20 | 11.6 |
Издънкови за прерастване | 0.00 | 0.0 |
Издънкови за превръщане | 10796.60 | 40.8 |
Нискостъблени | 394.80 | 1.5 |
Всичко: | 26450.7 | 100.0 |
Таблица 7
за разпределението на общата площ по
групи гори и функции (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
Групи гори | Иглолистни | Широколистни | Всичко | |||
---|---|---|---|---|---|---|
обща площ | залесена | обща площ | залесена | обща площ | залесена | |
ДС Функции | 2169.20 | 2131.40 | 13817.80 | 13513.30 | 15987.00 | 15644.70 |
Защитни | 380.30 | 323.70 | 3411.70 | 2789.50 | 3792.00 | 3113.20 |
Рекреационни | 470.90 | 438.80 | 1476.90 | 1426.00 | 1947.80 | 1864.80 |
Защитени | 879.00 | 832.00 | 3240.50 | 2604.80 | 4119.50 | 3436.80 |
Други | 106.00 | 104.30 | 498.40 | 497.30 | 604.40 | 601.60 |
Общо ЗРЗТ | 1836.20 | 1698.80 | 8627.50 | 7317.60 | 10463.70 | 9016.40 |
Общо ЗРЗТ+ДСФ | 4005.40 | 3830.20 | 22445.30 | 20830.90 | 26450.70 | 24661.10 |
Общо ЗРЗТ | 1836.20 | 1698.80 | 8627.50 | 7317.60 | 10463.70 | 9016.40 |
Общо ДСФ+ЗРЗТ | 4005.40 | 3830.20 | 22445.30 | 20830.90 | 26450.70 | 24661.10 |
Горски пасища | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Общо | 9847.00 | 9359.20 | 53518.10 | 48979.40 | 63365.10 | 58338.60 |
Като цяло фитосанитарното състояние на гората е добро. От направеното лесопаталогично обследване през 1998 год., както и от наблюденията по време на теренно-проучвателната работа се установи следното:
• по иглолистните култури има ограничено нападение от ръждива листна оса, а единично се среща борова процесионка и зимна борова летораслозавивачка;
• по смърча - единично от коренова гъба и смърчов ликояд;
• по дъба - ограничено от гъботворка, единично от педомерка, листоврътка и златозлатка;
• по кестена - ограничено от кестенов хоботник.
Резултатите от проведените различни мероприятия са положителни. Изведени са санитарни сечи в иглолистни култури и насаждения на площ 387 дка, в кестеновите насаждения на площ 40 дка и дъбовите насаждения на площ 482 дка.
В горския разсадник е проведена терохимична борба на площ от 7 дка срещу сечене на пониците с “Перуцин” и “Купроцин”. След третото пръскане резултатът е положителен.
Повредите от дивеч са незначителни.
Засегнатите гори са с площ 5004,5 ха или 20,3% от всичките гори. По вид на повредите с най-голям дял е суховършието - 18,1% от общата площ на горите, като най-засегнати са зимендъбовите и благуновите издънкови насаждения, а от иглолистните - бялборовите култури.
Няма данни.
Няма данни.
На територията на ДЛ “Берковица” се намират следните защитени територии:
Резерват “Горната кория”, обявен със заповед N 508/28.03.1968 г. на МГГП, видоизменен със заповед N 15/8.01.1981 год. на КОПС, с обща площ 161,0 ха.
Народен парк “Врачански Балкан”, обявен със заповед N 1449/21.12.1989 год. на КОПС с обща площ 4016,4 ха, от която ДГФ с площ 3907,9 ха. и гори върху селскостопански земи с площ 14,9 ха.
Природна забележителност “Мраморната пещера”, обявена със заповед N 995/ 21.04.1971 год. на МГГП с обща площ 15,6 ха.
Природна забележителност “Хайдушките Водопади”, обявена със заповед N 995/21.04.1971 год. на МГГП с обща площ 1,0 ха.
Историческо място “Синия вир”, обявено със заповед N 2344/26.05.1971 год. на МГГП с площ 1,0 ха.
Историческо място “Калето”, обявено със заповед N 2344/26.05.1971 год. на МГГП с площ 25,3 ха.
Историческо място “Балова шума”, обявено със заповед N 2344/26.05.1971 год. на МГГП. Заема 7,7 ха от ДГФ на ДЛ “Берковица”. Останалата част е разположена в ДЛ “Говежда”.