
ДГС Говежда
ДГС Говежда
Контакт със звеното:
Директор: инж. Милко Благоев
Телефон: 09556 271
Факс: 09556 272
Електронна поща: dgs_govejda@abv.bg
Адрес: с.Говежда, ПК 3474, обл. Монтана
Година: 2003
Ревизионен мериод: 0
Държавно лесничейство “Говежда” се намира в Северозападна България. На северозапад лесничейството граничи с ДЛ ”Чипровци”, на север и североизток с ДЛ ”Монтана”, на изток и югоизток с ДЛ ”Берковица”, на запад и югозапад с Югославия.
Лесничейството обхваща изцяло територията на община с. Георги Дамяново, Монтанска област. В нея са включени землищата на следните кметства: с.Дълги дел, с.Дива Слатина, с.Говежда, с.Копиловци, с.Главановци, с.Еловица, с.Помеждин, с.Меляне, с.Георги Дамяново, с.Гаврил Геново, с.Горно Церовене, с.Чемиш, с.Видлица и с.Каменна Рикса.
Територията на лесничейството е разположена по част от северните склонове на Западна Стара планина. Обхваща част от водосборния басейн на река Дългоделска Огоста. Една малка част обхваща хълмисто-предпланинската част на Стара Планина.
Стопанството има неправилна форма с най-голяма дължина от север на юг около 15 км и най-голяма ширина от изток на запад около 20 км.
Релефът на ДЛ ”Говежда” е типично планински с добре оформени била, дълбоко врязващи се долове със стръмни и много стръмни склонове. На много места (м.”Червената стена”, м.”Равно Буче” и други) се срещат високи отвесни скали, а всред някой насаждения има големи плаващи камъни. В северната си част е хълмисто-предпланински с ниски и заоблени била и полегати и стръмни склонове.
В района на лесничейството най-високата точка (връх “Копрен”-1964 м н.в.) се намира на централното било на Стара планина, по което минава границата с Югославия. Най-ниската точка се намира в землището на с.Горно Церовене (чашката на язовир “Монтана”- 170 м н.в.). Най-високата точка, до която достига горския фонд е 1700 м н.в. (отдел 89 а), а най-ниската - 200 м н.в. (отдел 251).
Таблица 1
за разпределението на дървопроизводителната
площ спрямо наклона на терена
Степен на наклона | Площ (хектари) | % |
---|---|---|
равно (0-4) | 11.00 | 0.1 |
полегато (5-10) | 425.80 | 3.0 |
наклонено (11-20) | 2180.40 | 15.4 |
стръмно (21-30) | 6930.80 | 48.8 |
мн.стръмно (над 31) | 4651.00 | 32.8 |
Общо: | 14199.00 | 100.0 |
Територията на лесничейството прорязана от множество по-големи и по-малки течения. В преобладаващата си част те имат постоянен воден отток, но дебитът им се колебае значително през отделните годишни сезони. Максималният воден отток е през май-юни, дължащ се на топящите се снегове, а минималният през засушливите летни месеци - август и септември.
По-големи водни течения, които преминават през територията на лесничейството са:
· Река Дългоделска Огоста - води началото си от сливането на Конярска река и река Трещена при местността “Буков брод”. Тече общо в северна, североизточна посока и се слива с река Чипровска Огоста и дават началото на река Огоста.
· Къси реки - води началото си под връх “ Добро Утро” и се влива в Дългоделска Огоста при с.Дълги Дел.
· Река Делена Вода - води началото си от м.“Деленица” и се влива в Дългоделска Огоста при м. “Буков брод”.
· Черна река - води началото си под връх “Тежева глава” и се влива в Дългоделска Огоста при с.Дълги Дел.
· Слатинска река - води началото си от сливането на река Джореница и река Мисленица при с.Дива Слатина и над с.Говежда се влива в Дългоделска Огоста.
· Праданча - води началото си от водослива на Равни дол и Голямата река и под с.Говежда се влива в Дългоделска Огоста.
· Буковец - води началото си от водослива на Свинаков дол, Джонински дол и Божинова падина и под с .Говежда се влива в Дългоделска Огоста.
· Копиловска река - води началото си от водослива на реките Милина, Добревска и Лева река и при Попов мост се влива в Дългоделска Огоста.
· Помеждинска бара - започва на територията на ГС “Чипровци” , минава през с.Помеждин и при Лопошанския манастир се влива в Дългоделска Огоста.
На територията на ДЛ “Говежда” се разкриват разнообразни скали - метаморфни, седиментни и интрузивни. Най-стари, с докамбрийска възраст, са метаморфните скали, които изграждат така наречената диабазфилитоидна формация. В нея участват филити, алевролити, диабази пясъчници, мрамори, кварцити, туфи, аргилити, кварцошисти. Метаморфозата на много места е стигнала до там, че тези скали са превърнати във кристалинни шисти.
Следваща по възраст формация, също стара, е изградена от конгломерати, грубозърнести пясъчници и алевролити. По-млади, определени като карбонски са диоритните интрузии, които имат ограничено участие. Характерна геоложка формация, изградена от червени конгломерати, брекчоконгломерати, пясъчници, алевролити, аргелити се разкрива в западните части на района. Между водосливите на реките Дългоделска Огоста и Копиловска река и околностите на с.Георги Дамяново се разкриват доломити и варовици. Северните участъци на лесничейството са изградени от глинести варовици, варовити мергели, варовити аргилити и песъчливи варовици. Най-млади, кватернерни, са отложенията по поречията и долините на минаващите през територията реки. Тези отложения са от валуни и чакъли с глинесто-песъчлива спойка.
Според класификационната схема на Събев и Станев (Климатични райони на България и техния климат, 1963), територията на ДЛ ”Говежда” се намира в Европейско-континенталната климатична област, Умерено-континентална климатична подобласт и обхваща два климатични района, а именно:
Предбалкански климатичен район - нископланинска част (до 1000 м н.в.)
Обхваща хълмисто-предпланинската и нископланинската част по северните склонове на Стара планина. Климатичните условия в този район са се формирали под влияние на сравнително високата надморска височина, големият наклон на терена. Зимата е студена и сравнително често падат валежи. Характерна особеност на района е образуването и задържането на температурни инверсии през зимния период. Средната януарска температура е около -2,2°С. Снежната покривка се задържа относително дълго време - около 108 дни. Лятото топло, със средна юлска температура 21,2°С. Вегетационният период на горската растителност за този район е около 6 месеца.
Планински климатичен район - среднопланинска част (над 1000 м н.в.)
Зимата е студена - средната температура за месец януари е около -5°С - и e значително по-дълга за сметка на пролетта. Снежната покривка се отличава със своята устойчивост и по-голяма дебелина (средно до 54 см). Лятото е късо и хладно - средната температура през юли месец е около 14°С. Характерна особеност на климата в района са честите силни ветрове. Най-често духат северозападни ветрове. Вегетационният период за района е около 5 месеца.
Съществува връзка между това райониране и горскорастителното райониране на България (Захариев, Донов, 1979). Закономерните изменения на климата във вертикална посока, водят до закономерни изменения във видовия състав, производителността на насажденията и типовете месторастения и очертават горскорастителните пояси и подпояси. Според горскорастителното райониране лесничейството попада в Мизийска област (М), подобласт Северна България. Заема два пояса и пет подпояса, а именно:
М-I - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м н.в.)
М-I-2 - Подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори (0-400 м н.в.)
М-I-3 - Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (400-600 м н.в.)
М-II - Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600-1800 м н.в.)
М-II-1 - Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м н.в.)
М-II-2 - Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1000-1500 м н.в.)
М-II-3 - Подпояс на горнопланинските смърчови гори (1500-1800 м н.в.)
Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в Таблица № 2 и Таблица № 3.
Таблица 2
за температурата на въздуха
Климатичен район с надморска височина в метри | Средна годишна температура | Средна от год. абсолютна минимална | Средна от год. абсолютна максимална |
---|---|---|---|
Предбалкански район - нископланинска част (до 1000 м н.в.) | 10.6 / 11.7 | 38.5 / 43.5 | -22.9 / -35.5 |
Планински район - среднопланинска част (над 1000 м н.в.) | 4.8 / 7.0 | 28.2 / 35.5 | -22.2 / -26.7 |
Таблица 3
за количеството на валежите
Климатичен район с надморска височина в метри | Сума валежи годишно в мм | Месец минимална валежна сума | Месец максимална валежна сума |
---|---|---|---|
Предбалкански район - нископланинска част (до 1000 м н.в.) | 493-661 | II | VI |
Планински район - среднопланинска част (над 1000 м н.в.) | 832-1296 | II | VI |
ДЛ ”Говежда” се отличава с широко почвено разнообразие. На територията на стопанството се срещат три основни почвени типа - кафяви горски почви, представени от трите си подтипа - тъмни, преходни и светли; сиви горски почви представени от трите си подтипа - тъмни, сиви и светли и от интразоналните - хумусно-карбонатните почви.
Въпреки гъстата хидрографска мрежа, значителните валежи и силно пресечения терен, на територията на ДЛ ”Говежда” не се наблюдават масово активни ерозионни процеси. Такива процеси в една или друга степен са се развили върху площ от 559.4 ха, което е 3.8% от площта на лесничейството
Таблица 4
за разпределението на дървопроизводителната
площ по почвени типове (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
Типове горски почви | Площ в ха | % |
---|---|---|
тъмносива горска | 1083.20 | 7.6 |
сива горска | 3072.30 | 21.6 |
светлосива горска | 688.90 | 4.9 |
кафява тъмна | 3465.80 | 24.4 |
кафява преходна | 4188.50 | 29.5 |
кафява светла | 824.90 | 5.8 |
хумусно-карбонатна | 875.40 | 6.2 |
Всичко: | 14199 | 100.0 |
Горите, стопанисвани от ДЛ “Говежда”, са разположени изцяло на територията на община Георги Дамяново, област Монтана. Общата площ на общината възлиза на 32800,0 ха, от която 16339,7 ха са държавни гори. Тук попадат 14702,7 ха държавен горски фонд (ДГФ), 625,8 ха горски пасища (ГП) и 1011,2 ха предоставен горски фонд (ПГФ). Горите извън горския фонд са 116,6 ха като върху земеделски земи (ССФ) са създадени 83,9 ха гори и 32,7 ха са изключените и новоустроени гори. Общата площ на земите по чл.10 от ЗСПЗЗ е 283,6 ха.
Общата площ на ДЛ ”Говежда” е 15328.5 ха, като в тази площ са включени и горските пасища. Залесената площ на стопанството е 13923.3 ха, което е 94.7 % от общата му площ без горските пасища. Незалесената дървопроизводителна площ е 275.7 ха или 1.8 % от общата площ. От нея 47.5 ха (0.3 %) заемат невъзобновените сечища, 218.2 ха (1.5 %) са голини и 10.0 ха (0.1 %) са пожарища. Всички сечища, пожарища и част от голините са предвидени за залесяване. Общо дървопроизводителната площ на стопанството е 14199.0 ха или 96.6% от общата площ. Недървопроизводителната горска площ е 503.7 ха или 3.4 % от общата му площ. Една част от нея - поляни, разсадници и други може да се използва за различни странични ползвания, друга част се явява технологически необходима за производствения процес - шосета, пътища, временни складове, просеки и т.н., а една част е неизползваема за горскостопанска дейност - нелесопригодни площи и голини, сипеи, скали и други.
По данни взети от книгата за добивите на ДЛ “Говежда”, през изтеклия ревизионен период са отсечени от всички видове сечи 170789 куб.м стояща маса (средно годишно по 17079 куб.м), при предвидено по ЛУП - 289030 куб.м, или изпълнението е 59.1 %, като са отсечени 118241 куб.м по-малко. Добивите от главни сечи са 83693 куб.м или 49.2% от предвиденото, а от отгледни и санитарни сечи 87096 куб.м или 73.3 % от предвиденото по проект.
Таблица 5
за разпределението на горската площ по
вид на земите
Вид на земята | Площ в ха | % |
---|---|---|
Залесена площ | 13923.30 | 90.8 |
Незалесена дървопроизводителна площ | 275.70 | 1.8 |
Недървопроизводителна площ | 503.70 | 3.3 |
Горски пасища | 625.80 | 4.1 |
Всичко: | 15328.5 | 100.0 |
Таблица 6
за разпределението на горската площ по
вид на горите
Вид на горите | Площ в ха | % |
---|---|---|
Иглолистни | 3285.60 | 21.4 |
Широколистни високостъблени | 5541.00 | 36.1 |
За реконструкция | 2674.60 | 17.4 |
Издънкови за превръщане | 3574.80 | 23.3 |
Нискостъблени | 252.50 | 1.6 |
Всичко: | 15328.5 | 100.0 |
Таблица 7
за разпределението на общата площ по
групи гори и функции (горски фонд,
предоставен горски фонд, горски поляни и
гори в селскостопанския фонд)
Групи гори | Иглолистни | Широколистни | Всичко | |||
---|---|---|---|---|---|---|
обща площ | залесена | обща площ | залесена | обща площ | залесена | |
ДС Функции | 2979.10 | 2803.00 | 8345.40 | 8028.10 | 11324.50 | 10831.10 |
Защитни | 224.80 | 221.30 | 2310.60 | 2137.30 | 2535.40 | 2358.60 |
Рекреационни | 1.20 | 1.20 | 8.00 | 6.90 | 9.20 | 8.10 |
Защитени | 78.80 | 64.00 | 663.30 | 570.00 | 742.10 | 634.00 |
Други | 1.70 | 1.70 | 89.80 | 89.80 | 91.50 | 91.50 |
Общо ЗРЗТ | 306.50 | 288.20 | 3071.70 | 2804.00 | 3378.20 | 3092.20 |
Общо ЗРЗТ+ДСФ | 3285.60 | 3091.20 | 11417.10 | 10832.10 | 14702.70 | 13923.30 |
Общо ЗРЗТ | 306.50 | 288.20 | 3071.70 | 2804.00 | 3378.20 | 3092.20 |
Общо ДСФ+ЗРЗТ | 3285.60 | 3091.20 | 11417.10 | 10832.10 | 14702.70 | 13923.30 |
Горски пасища | 0.00 | 0.00 | 625.80 | 0.00 | 625.80 | 0.00 |
Общо | 6877.70 | 6470.60 | 26531.70 | 24468.20 | 33409.40 | 30938.80 |
Санитарното състояние на горите в ДЛ ”Говежда” е сравнително добро. Повреди са установени на 28.7% от залесената площ на лесничейството и то предимно в по-ниските му части. В най-голяма степен са повредени тополовите култури - от повреди са обхванати от 50 до 100 % от площта им. След тях се нареждат насажденията от благун и зимен дъб - съответно с 31.1 % и 20.2 % обхваната от повреди площ. Кореновото гниене се причинява от гъбата (Fomes annosus). От широколистните дървесни видове тя напада най-често дъба и бука. Най-силно засегнати от гниене са бука (32.3 %) и явора (8.4 %). Повреди от ветроломи са установени предимно в бялборови и черборови култури, обхващащи съответно 0.3 % и 1.9 % от площта им. От снеголом в най-голяма степен са засегнати брезови, черборови и бялборови култури. Суховършието е една от най-разпространените повреди, наред с гниенето, на територията на ДЛ “Говежда”. Установена е върху 11.5 % от залесената площ. Повреди от трахеомикоза са установени върху 3.1 % от залесената площ на лесничейството.
Установени са и други видове повреди, като изгризани листа от дъбова педомерка (Erannis defoliaria), проядена кора и прокарани ходове между кората и дървесината от боров хоботник (Pissoodes notatus), кривостъбленост, повреди от паша, повреди от машини и хора и други. Намалена е до минимум възможността за масова поява на гъбни и насекомни вредители. Водена е химическа борба срещу ръждивата борова листна оса и гъботворката.
Картиране на билкови находища:
· Primula officinalis (Лечебна иглика) - среща се в района на селата Дълги Дел, Дива Слатина и Копиловци над 700 м н.в.
· Scolopendrium vulgare (Волски език) - среща се в района на село Дълги Дел над 700 м н.в.
· Rhamnus catharticus (Зърнастец) - среща се в района на селата Г.Дамяново и Г.Геново.
· Atropa belladonna (Лудо биле) - среща се в района на селата Дълги Дел, Дива Слатина и Копиловци.
· (Червен кантарион) се среща по ливадите край селата Говежда и Копиловци.
· Galium odoratum (Лазаркиня) се среща в района на селата Дива Слатина и Копиловци, предимно в букови гори.
Съгласно заповед № 718/ДВ брой 18/1981 г. за запазване на застрашени от изчезване редки и ценни растителни видове, на територията на ДЛ “Говежда” се срещат: петров кръст, горска съсънка, старопланинска теменуга, лъскав напръстник и урумов лопен.
На територията на лесничейството се намират следните защитените обекти:
Защитена местност “Копрен-Равно буче-Калиманица”, обявена със заповед № 3751/10.11.1973г. на МГГП; с обща площ 574.9 ха.
Защитена местност “Ускето”, прекатегоризирана от резерват със заповед № 802/23.10.1992 г. на МОС, с площ 2.8 ха.
Природна забележителност “Дуршик водопад”, обявена със заповед №282/04.05.1979 г. на КОПС, с площ 0.1 ха.
Природна забележителност “Водния скок”, обявена със заповед №233/04.04.1980 г. на КОПС, с площ 0.1 ха.
Историческо място “Балова шума”, обявено със заповед № 2344/26.05.1975 г. на МГОПС, с обща площ 164.3 ха.
Историческо място пещера “Меча дупка”, обявено със заповед №2344/26.05.1971 г. на МГОПС, с площ 0.1 ха.